Пръстът, който те сочи [bg]

И в този миг грубо ми бе напомнено за подобната на многоглава хидра природа на моите беди. Дори след толкова години не мога да се принудя да опиша отвратителните образи, изникнали във водата, осветена от трепкащия пламък на свещта. Гнусните видения, на които бях подложен, можеха да са сътворени само от най-предан слуга на Луцифер и да терзаят душата на християнин след молитва, бе израз на върховно зло. Звуците, отекнали в черепа ми, когато се подпрях тежко над легена и се опитах да отвърна очи, но не бях способен да помръдна, ме принудиха да закрещя от ужас и отвращение. И все пак (признавам си) бях като омагьосан от разиграващите се пред мен сцени. Дори чистите и невинни души могат да бъдат отровени от порока и насилствено да се предизвика наслада от него. Видях баща си — не, това, разбира се, бе дяволът, приел неговия облик, — прострян върху ложе, а Сара Блънди му доставяше удоволствие по възможно най-отблъскващ начин. Всевъзможни демони се отдаваха на блудство пред очите ми, като знаеха, че ги наблюдавам, и ликуваха от мъчението, което ми причиняваха. Не можех да произнеса нито дума, не можех да се откъсна от мръсотията пред себе си, защото не бях подготвен за нея. Бях се отпуснал и повярвал, че магията е снета от мен, че онова момиче се е съжалило или просто се е отказало от отмъщението. Ала виждах доказателството, че тя просто е събирала сили за още по-злостно нападение. И очевидно бе насочено не само срещу мен, защото сатанинският ѝ господар имаше властта да терзае и онези, които би трябвало да са защитени от злото и недостъпни за болката.

Нужно бе гигантско усилие, за да се откъсна от чудовищното зрелище, да запратя легена на пода и да се сгуша задъхан в ъгъла, уплашен да повярвам, че всичко вече е отминало. Струва ми се, че останах да лежа там цялата нощ, тръпнещ от ужас да не би мъките да се възобновят, и останах съвършено неподвижен, докато крайниците ми не се вдървиха и тялото ми не се вкочани от студ. Когато повече не можех да издържам и болката надмогна страха, измъкнах се от своето скривалище и отделих много време да проверявам здраво ли са залостени прозорците, след което потътрих раклата през цялата стая и затиснах с нея вратата, та и самият дявол да се затрудни да проникне вътре. После се опитах да заспя, ужасѐн от мига, когато свещта щеше да догори и да угасне. Никога преди не се бях боял от тъмното. Но в тази нощ то ме хвърляше в леден ужас.