Пръстът, който те сочи [bg]

— Истина е, че състоянието ти силно намаля, но остана достатъчно, за да го възстановиш, ако положиш усилия. А няма място, където по-добре да си създадеш име, отколкото в съдебната система, нито по-подходящо занятие за придобиване на богатство от юриспруденцията. Милорд Кларендън — добави той с презрителна усмивка — е живото доказателство за това.

— Но имението е било продадено, макар да е било под възпрета от закона? Как е могло да стане това?

— Баща ти настоя да го впише като гаранция срещу дълговете си.

— Не би могъл да го стори!

— Да, но аз можех.

Като чух това признание, втренчих поглед в него и той като че се смути.

— Нямах друг избор. Баща ти се обърна към мен с тази молба. Каза, че е мой дълг като негов приятел и другар по оръжие да му се притека на помощ. След като се бе погрижил земите му да не могат да бъдат конфискувани, ако с него се случи беда, сега бе установил, че при това положение не може да ги използва като залог срещу заем. Настоя да действам от негово име и да дам разрешение за заем. От мен се искаше само да подпиша документите.

— И вие ги подписахте.

— Да. А после разбрах, че ми е погодил лоша шега, както и на своите кредитори, като едновременно бе заел различни суми и всеки път с имотите си като залог. След катастрофата отговорността за тези дългове легна на мен в качеството ми на негово доверено лице. Ако самият аз бях богат, бих могъл да съдействам, но предполагам, че ти е известно моето положение. А и откровено казано по това време нямах никакво желание да съм щедър.

— И имението беше продадено?

— Не. Дори тогава сторихме всичко, за да остане то в семейството ти. Купи го твоят вуйчо, а аз настоях да бъде включено условие, което го задължава да го продаде единствено на теб, стига някога да можеш да му върнеш заплатената сума. Освен това се договорихме с кредиторите за сделката и трябва да кажа, че те проявиха великодушие, като се съгласиха на далеч по-ниски суми, отколкото действителните, които бяха отпуснали, така че само малка част от земята се оказа продадена на външни купувачи.

— Включително Харланд Уит, а тази територия ще бъде най-ценната, когато бъде отводнена. И как така се оказа продадена тъкмо на човека, който пръв е обвинил баща ми?

Сър Уилям показа учудване от моята осведоменост и не ми отговори веднага.

— Да — промълви след кратко мълчание, — признавам, че сър Самюъл постъпи неособено благородно, но ние нямахме избор. Спомни си, че в началото обвиненията срещу баща ти бяха известни само на неколцина души и бе нужно да се запази тайната. Ако кредиторите му надушеха нещо, веднага биха предявили исканията си. Налагаше ни се да спечелим време и да принудим Морланд да мълчи. Със съжаление трябва да кажа, че мълчанието му струваше скъпо. С това, че му продадохме Харланд Уит на изгодна за него цена, си осигурихме два месеца, през които да уредим нещата.