![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Ето как.
Жорж Ренар. Понастоящем министър-председател на Квебек, но преди много години — млад инженер. Ако Ренар знаеше как да построи язовирната стена, значи знаеше и как да я разруши.
Пиер Арно, някогашният полицейски служител в резервата на племето кри, бе направил първите си стъпки към поста на главен комисар на Sûretè и още тогава бе създал в резервата атмосфера на омраза и отчаяние, която бе довела двама млади индианци до такова състояние, че се бяха съгласили да извършат чудовищен терористичен акт в родината си. А Ренар им бе предоставил необходимата информация.
И почти бяха успели.
Но с каква цел? Защо човекът, избран да застане начело на провинцията, бе готов не само да унищожи язовирната стена, която произвеждаше електроенергия, но и да заличи градове и села надолу по течението на реката и да причини смъртта на хиляди хора?
С каква цел?
Гамаш се надяваше да получи отговора от Арно. Но искаше да разбере не само причините — много повече го интересуваше коя бе следващата мишена. Какъв беше "план Б"? Главният инспектор знаеше — предстоеше да се случи скоро и бе мащабен.
Арман Гамаш усети парене под лъжичката.
Договорите за ремонти на тунели, мостове и надлези не се изпълняваха. В продължение на години. Поръчки за милиарди долари се печелеха от фирми, които разпределяха парите по джобовете, а пътната инфраструктура се рушеше и бе на косъм от пълен срив.
Главен инспектор Гамаш бе почти сигурен, че планът бе този срив да бъде ускорен. Смятаха да сринат някой тунел. Или мост. Или огромна пътна детелина.
Но с каква цел?
Гамаш трябваше отново да си напомни, че в момента причината бе много по-маловажна от обекта. Знаеше, че атаката е неминуема. Почти сигурно бе, че ще се случи до няколко часа. Предположил бе, че обектът на прицел е в Монреал, но можеше да е и в град Квебек. Столицата. Всъщност можеше да е навсякъде из провинция Квебек.
Имаше още едно съобщение от зоопарка, този път от Жером Брюнел.
"Одри Вилньов е работила в Министерството на транспорта в Монреал. Чиновническа длъжност."
Главният инспектор се замисли за момент, преди да напише отговора. Само три думи. Натисна бутона за изпращане, запали двигателя на колата и отпътува от паркинга на затвора.
— Зоопарка в Гранби? — попита Ламбер. — Влизат през архива на зоологическата градина. Хванахме ги.
От високоговорителя на телефона в своя кабинет Силвен Франкьор чуваше как главен инспектор Ламбер трака по клавиатурата си. Като бързи стъпки на ловец по следите на натрапника.
Тесие влезе в кабинета и Франкьор изключи високоговорителя.
— Бях тръгнал към онова село, когато засякохме телефона и колата на Гамаш.
— Излязъл е от селото?
Тесие кимна:
— Отишъл е в ПОП. Стигнахме там преди няколко минути, но той вече си беше тръгнал.
Франкьор скочи от стола си.
— Влизал ли е?
Изкрещя думите толкова силно, че усещаше как гърлото му се разкъсва отвътре. Нямаше да го изненада, ако изплюеше парченца плът върху лицето на малоумника пред себе си.
— Не очаквахме да напусне селото — оправда се Тесие. — Всъщност смятахме, че е дал колата и мобилния си телефон на някой друг, за да ни отвлече вниманието, но по-късно разбрахме, че автомобилът му е паркиран пред ПОП. Прегледахме заснетото от камерите за наблюдение и видяхме, че самият Гамаш е там.
— Шибан кретен! — Франкьор се наведе над бюрото си. — Гамаш знае ли?
Главният комисар бе вперил гневен поглед в Тесие и по-младият мъж за миг си помисли, че сърцето му спира.
Тесие кимна:
— Знае, че мъжът в ПОП не е Арно. Но това не му помага по никакъв начин.
Тесие лично се бе погрижил за Арно така, както Арно трябваше сам да го стори преди много години. С куршум в главата.
— Къде е Гамаш сега? — попита Франкьор.
— Идва към Монреал, сър. Шофира към моста "Жак Картие". Следим го. Вече няма да го изпуснем.
— Разбира се, че няма да го изпуснете, идиоти! — сопна се Франкьор. — Той самият не иска да го изпускаме. Иска да го следим.
"Движи се към моста "Жак Картие", в посока Източен Монреал — разсъждаваше Франкьор, а мислите му препускаха. — Което означава, че вероятно идва насам. Арман, нима си толкова дързък? Или толкова глупав?"
— Има още нещо, сър — добави Тесие, свел поглед към бележника си, защото не смееше да срещне убийствения поглед на началника си. — Съпрузите Брюнел не са във Ванкувър.