Спенсървил [bg]

Спряха до рекламното табло край магистралата. Кийт слезе, издърпа щекера на таблото и го изключи, после седна зад волана и каза:

— Достатъчно клиенти за тази нощ.

Ани го погледна, но не отговори.

Той пое надясно към Толедо.

— Ще се наложи да се върнем пеш.

— Добре.

В срещуположното платно се появи полицейски автомобил и ги подмина. Кийт погледна в страничното огледало, но патрулната кола продължаваше да се отдалечава.

— Според телефонния указател на магистралата има представителство на „Шевролет“. Номерът е нечетен, така че трябва да е от лявата страна.

Тя кимна.

— Подходящо място да я оставиш. По-умен си, отколкото изглеждаш, Ландри.

— Благодаря.

— Още ли ти трябват мустаците и очилата?

— Да, за фантазиите ти по-късно.

Ани се усмихна и го ощипа по ръката.

— Ти си моята фантазия.

Наближиха паркинга на „Шевролет“. Кийт намали скоростта и отби вляво. Както предполагаше, вече бе затворено и в паркинга за автомобили втора употреба имаше празни места.

Слязоха. Той извади от куфарчето с инструменти две отвертки и свалиха регистрационните номера.

— Така. Утре сутрин ще има да превъзнасят добрата автомобилна фея. А сега да се поразходим. Ако те интересува, разстоянието е точно два километра и двеста и петдесет метра.

Закрачиха обратно към мотела. Кийт пъхна номерата под колана си и ги скри под якето.

— Ще се върнем ли за колата утре сутрин? — попита тя.

— Възможно е.

Стигнаха до заведение на „Бъргър Кинг“.

— Гладна ли си?

— Не, стомахът ми се е свил на топка.

— Трябва да се отпуснеш. Хайде, ела.

Влязоха, взеха си хамбургери, кола и пържени картофки и седнаха на една от масите.

— Толкова ли е романтично, колкото си мислеше? — попита Кийт.

Ани се усмихна.

— Когато съм с теб, магистралата ми прилича на Виа Венето.

— Недей, ще повърна.

Тя се засмя и Кийт постави длан върху нейните.

— Вече всичко е наред.

Ани кимна.

Започнаха да се хранят и той откри, че е гладен, тя също. Кийт си погледна часовника. Винаги е полезно да се поразходиш навън, след като си вземеш стая. Понякога ченгетата проявяват непредпазливост, докато те чакат да се върнеш.

— Внимавай да не си глътнеш мустаците — подразни го Ани.

Той се усмихна.

— Харесвам те.

В десет часа Кийт каза:

— Хайде да се поразтъпчем, за да смелим картофките.

Излязоха и пресякоха магистралата на светофара.

Нямаше други хора, но в тези краища на Америка пешеходците бяха достатъчно рядко срещана гледка и привличаха вниманието, така че той ускори крачка, Ани се опита да не изостава.

Наближиха изключената реклама. Кийт забави ход и я хвана под ръка. Край улицата, която водеше към мотела, имаше денонощен магазин и той я поведе към паркинга.