Децата на Юда [bg]

— Камионите, доставили рицина и химикалите тук — обади се Тария, — къде са отишли после?

Кенеди никога преди не я беше чувала да говори и се изненада, че гласът й е нежен и мек.

— Не знам — призна Диема. — Добър въпрос. Нахир, разбери това.

Нахир извади мобифона си и набра, без да протестира. По-раншното напомняне за заповедите очевидно бе свършило работа, помисли си Кенеди.

Докато той говореше — или с Куутма, или по-вероятно с някого от подчинените му — Тилмън обиколи фабриката, като се движеше трудно. Кенеди тръгна с него, за да го подкрепя.

В главното помещение нямаше нищо, което да привлече вниманието му, но в задната част на сградата, далеч от вратата, през която бяха влезли, имаше двойна врата, някога заключена с катинар. От едната й дръжка още висеше верига, а дървото на крилата бе разцепено по краищата. Отначало Кенеди си помисли, че Предвестниците на Куутма сигурно са разбили вратата, когато са претърсвали фабриката. Но после осъзна, че счупената верига е буквално заварена към касата с огромни количества гълъбови курешки. Явно стоеше тук от дълго време.

Зад вратата намериха яма за смазка. Тилмън я огледа отблизо, макар да му се наложи да коленичи, за да го направи. Беше огромно пространство, около седем на три метра площ и метър и петдесет дълбоко, с две успоредни решетки от ръждясало желязо на дъното.

— Тук е имало някакъв хидравличен кран — замислено отбеляза Тилмън. — Имам предвид едно време, когато мястото е работело.

— И се чудиш дали Бер Лусим е разположил тави там, за да събере рицина? — попита Кенеди.

— Да, мина ми през ума.

На пръв поглед не изглеждаше твърде вероятно. Подът на ямата бе покрит с гъста миризлива утайка от масло и кал.

Но Кенеди потропа с крак по ръба на ямата. Тилмън погледна натам, накъдето сочеше върхът на обувката й: пресните драскотини, които изглеждаха много светли на фона на маслените петна по ръба, и разчупената кора от гълъбово гуано показваха къде е било преместено парче ръждясала ламарина.

— Нещо е било правено тук — отбеляза Кенеди. — Той може да е хвърлил покривало върху ямата и да е разположил стойките на него.

Тилмън огледа бавно и съсредоточено празното помещение. После обиколи ямата, което му отне десетина минути, и се върна при Кенеди.

— Много следи от движение — каза той. — Местене на тежки предмети. Мисля, че си права, Хедър. Бер Лусим е преработил рицина тук и после го е изнесъл. Сега търся нещо, което да ми подскаже какво друго е правил с него. Дали все още е на прах, или е бил пакетиран в някакъв вид контейнери. Спрейовете са възможни, но в такъв случай трябва да намерим още химически утайки. Лусим е трябвало да работи с пропанови или етерови съединения, за да приготви експлозив, и ако беше така, щяхме да усетим силна миризма.

Кенеди си погледна часовника. Беше 14:48. Оставаха четири часа и дванайсет минути.