Децата на Юда [bg]

— Дайте ми малко от това — каза Тилмън. — Но не го докосвайте с ръце.

Тария намери дървена пръчка, която използва като лъжица, и загреба малко от утайката. Поднесе я към Тилмън, който се облегна на бетонна колона, преди да поеме пръчката и да подуши мазната течност.

— Това ли е отровата? — попита го Кенеди.

— Не, прекалено е мокра — отговори Тилмън. — Това е само калъп. Хората на Бер Лусим са смачкали зърната тук, извлекли са маслото, а после са филтрирали утайката няколко пъти. И е трябвало да утаят рицина, а това е двуетапен процес. Търсим стая с много широки и плоски тави в нея.

— И защо я търсим? — саркастично попита Нахир.

Диема го пренебрегна и излая бърза команда. Разийл и ангелите на Куутма направиха знака на примката и се задействаха. Нахир остана на мястото си.

— Дадох заповед. Добре е да я изпълниш — каза му Диема.

Тонът й беше мек, но очите — присвити. Нахир задържа погледа й за миг, после се включи в търсенето.

Диема остана с тримата англичани и се обърна към Тилмън.

— Виждал ли си подобно място преди? — попита го тя.

— Два пъти — отговори той, като вдигна ръка и изброи на пръсти. — Първият път в Афганистан, вторият път — тук в Америка. Тексас. И двата пъти бяха малки групи, доколкото успяхме да разберем, никоя от двете не бе произвела достатъчно рицин, за да отрови някого. Но това изглежда по-мащабна операция — посочи Тилмън чувалите с химикали, подредени до варелите. — Натриев сулфат. Въглероден тетрахлорид. Голямо количество и от двете. А седем варела означава, че едновременно са извличали и сушили. Истински конвейер.

Той протегна ръка, за да се почеше по гърдите, но дебелите превръзки му попречиха и се отказа след миг.

— Всеки път е системата за доставка — промърмори той.

— Какво? — попита Диема.

Тилмън я погледна и сви рамене.

— Проблемът с рицина. Гадно нещо. Убива, ако е погълнато, вдишано или вкарано в организма по друг начин. Но са нужни повече от едно-две зърна. Трябва ти гъст спрей или твърда сачма. Чувала ли си някога за Георги Марков?

Диема поклати глава.

— Български писател, политически дисидент. Живя в Лондон през седемдесетте години. Говореше неприятни, но верни неща за Съветския съюз. Искаха да му затворят устата, затова накараха наемен убиец да го прободе с острието на чадър. Три дни агония, после умря. Чадърът бе изработен да изстрелва сачма с рицин.

— Което е удобно, ако искаш да убиеш един българин — отбеляза Диема.

Тилмън кимна.

— Но не можеш да бомбардираш Ню Йорк с отровни чадъри. Нужна ти е система за доставка, която ще наводни улиците с милиони от тези сачми или с милиарди по-дребни твърди частици. Ако се досетим за системата, ще знаем къде да намерим Бер Лусим. Каквото и да е измислил, той го е сглобил тук, значи тук можем да открием следа.