Големите малки лъжи [bg]

— Пробвала ли е да говори с теб? — обърна се Джейн към Том. — Онази журналистка, която интервюира всички.

Беше късна утрин в един прекрасен, безоблачен зимен ден. Стояха заедно на дъсчения тротоар пред „Блу Блус“. На масата до прозореца седеше жена и се мръщеше, докато записваше на лаптоп бележките си от диктофон, свързан към ухото ѝ с единична слушалка.

— Сара ли? — попита Том. — Аха. Тъкмо ѝ дадох три мъфина безплатно и заявих, че нямам какво да кажа. Надявам се да спомене мъфините в статията си.

— Интервюира хора от онази сутрин след викторината насам — каза Джейн. — Ед смята, че се опитва да си осигури договор за книга. Оказва се, че е говорила дори с Бони още преди да ѝ повдигнат обвинение. Сигурно е натрупала купища материал.

Том махна за поздрав на журналистката, а в отговор тя вдигна чашата си с кафе.

— Хайде да тръгваме — каза той.

Носеха си сандвичи за ранен обяд някъде на открито. Предишния ден бяха свалили раменната превръзка на счупената ключица на Джейн. Лекарят ѝ каза, че вече може да започне да прави леки упражнения.

— Сигурен ли си, че Маги ще се справи в кафенето без теб? — попита Джейн. Маги беше единствената му помощничка, която работеше при него почасово.

— Разбира се. Кафето ѝ е по-хубаво от моето — отвърна Том.

— Не, не е — откровено призна Джейн.

Тръгнаха нагоре по стълбите, където Джейн обикновено се срещаше със Селест за редовните им сутрешни разходки. Джейн се сети как Селест тичаше към нея, притеснена и тревожна, защото отново закъсняваше; тя дори не забелязваше погледите на околните, например на мъжа на средна възраст, който едва не се блъсна в едно дърво, докато тичаше, зазяпан в нея.

Почти не бе виждала Селест след погребението.

Най-тежката част от погребението бяха онези две малки момченца, с русите си косици, зализани на една страна, с новите си бели ризки и черни панталонки, и сериозни физиономии. Имаше и писмо, което Макс бе написал на баща си, за да го сложи върху ковчега. Надписано „Татко“ с разкривени букви и рисунка на две човечета.

Училището се бе опитало да подпомогне родителите на предучилищната група във връзка с решението им дали да изпратят децата си на погребението или не. Всички получиха имейли с полезни връзки към статии, написани от психолози: „Редно ли е да позволя на детето си да присъства на погребение?“.