Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
— И какво точно означава това, което казваш?
— Не зная. Просто онова, което казах, предполагам — тя се прозя с лек трепет. — Трябва да си лягам. Веднага. В живота си не съм била толкова изморена.
Цяла нощ Джил сънува странни сънища. Така и не успя да си ги възстанови ясно след това, но си спомняше, че върви по покрити със скъпоценни камъни коридори и влиза в огромни помещения, които сияеха с цветна светлина, излъчвана сякаш от елмази и рубини; разговаря с великолепни същества, облечени в злато и обгърнати от сребристи огнени кръгове. Тя въобще не беше сигурна дали бяха хора, или зверове, както и не можеше да си спомни смайващите тайни, които й съобщиха. Но никога нямаше да забрави как внезапно се събуди. Слънцето я заслепяваше, до нея бе клекнал войник — висок черен мъж, който носеше върху туниката си броня от специално оформена кожа, а от едната му ръка висеше шлем с перо. С другата се крепеше, облегнат на дълго копие, чийто стоманен връх проблясваше опасно. Тя сподави вика си, а той се усмихна:
— Прости ми, че те стреснах, момиче, но вече си в безопасност. Доколкото мога да разбера, те спасяваме от нещо или някого.
— Аха? Е, добре, в такъв случай много благодаря и т.н., но о, богове! — прозявайки се и триейки очи, тя седна и се огледа. Целият лагер беше пълен с въоръжени мъже. — Как съм спала, докато е ставало всичко това?
— Право да си кажа — и аз се питах. Да не са те упоили случайно?
— Не, съвсем не.
Но когато понечи да стане, се почувства толкова замаяна, че за миг й мина през ум дали Невин не й е дал някакво приспивателно. Тъй като не успя да си спомни да е пила нещо подобно, й оставаше единствено да приеме, че нейният отчаян магически напън от предишния ден я е докарал до опасно изтощение. Войникът (тя все още не знаеше дали той е спасител, или част от отряд, който ги е заловил) галантно я хвана за лакътя:
— Дядо ти е там, разговаря с офицерите. Сигурно е важен човек, а?
— Много важен — тя прекара набързо пръсти през косата си, за да я приглади. — Къде е Родри?
— Чернокосият варварин ли? При офицерите. Ще можеш ли да яздиш?
— Разбира се. Къде отиваме?
— Доколкото мога да разбера, ще ви придружим до Индила и тамошното съдилище. Всички извън дядо ти и тебе са арестувани.
При толкова много конници, товарни коне и пешаци маршът надолу към Индила отне три дни. Тъй като офицерите бяха решили, че Джил и Невин са жертви, а всички останали — престъпници, тя така и не получи възможност да разговаря с Родри или Саламандър по време на пътуването. Не можеше да им каже даже „Добро утро!“. Но дори от разстояние разбираше, че Родри е потънал в едно от мрачните си настроения и не завиждаше на Саламандър, на когото се бе паднала задачата да го развеселява. Накрая, около два часа преди залез на третия ден, стигнаха Индила и се натъкнаха на изненадващо посрещане. Джил се страхуваше, че Родри и хората му ще бъдат отведени в затвора, но вместо това при портите ги очакваше лично архонтът със символичен ескорт от градски стражи. Тук бе и Илейно, облечен в елегантни одежди със златни скъпоценности, които съответстваха на положението му — собственик и капитан на търговски кораб.
— Разбираш ли, влязох във връзка с него още когато ни арестуваха — промърмори Невин на деверийски. — В края на краищата той има влияние на островите и реших, че би могъл добре да го използва.
Това влияние, съчетано с различните официални писма на Невин направиха своето. Вместо в затвора на архонта ги ескортираха до чудесен хан близо до пристанището — всъщност в съвсем удобна близост с кораба на Илейно — и им казаха, че разходите ще бъдат понесени от държавата, защото се водело разследване, а затворът бил много малък. Логика, която пренебрегваше неудобния факт, че предполагаемите престъпници бяха настанени заедно с жертвите им. Но градските стражари, които стояха по четирима на всяка врата и по двама на всеки прозорец, си бяха съвсем истински, а горчивото вайкане на ханджията в никакъв случай не бе празен маскарад. Освен това още същата вечер там се появи личният писар на архонта, за да извика Невин и Илейно на заседание с различни чиновници. Джил слезе долу с тях до оградения със стена двор около хана.
— Ще наемете ли и адвокат? — попита тя.
— Ще наемем — каза Невин. — Но само за прах в очите. Не изглеждай толкова уплашена, детето ми. Нещата вървят в наша полза, независимо дали изглеждат по този начин.
— Щом така казваш. Просто е трудно да повярва човек, че сме наистина в безопасност и опасността е отминала.