Експедиция Атлантида

— Ние ще се учим от миналото.

— Как? — изгледа го Нина. — Какво ще направите? Ще промените света с една ДНК проба от труп на единадесет хиляди години?

— Точно това имаме намерение да направим! — прекъсна я Фрост. Той посочи суперкомпютрите. — Досега тези машини са разработвали симулации, за да открият милион, милиард разновидности на едно и също нещо. Но без проба от чиста, незамърсена атлантска ДНК, която да се използва като основа, нямаше начин да се знае коя точно е правилната. Дори нашата ДНК се е променила с времето в някаква степен, а ние сме най-близко до чистокръвни атланти от съществуващите в съвременния свят. Но сега… — Той погледна към затъмнените прозорци на камерата. — Сега знам точно какви са тези промени. И мога да ги взема под внимание.

— Под внимание за какво? — попита Нина.

— За начина, по който светът трябва да бъде възстановен и да стане какъвто е трябвало да бъде винаги. Свят, в който атлантите ще заемат отново мястото си като законни владетели на човечеството, за да го водят напред, без да бъдат ограничавани от безполезните маси. — Той прекоси лабораторията, следван от дъщеря си. Нина вървеше до тях почти против волята си и не можеше да схване думите му. Да не би да се беше побъркал? Звучеше почти толкова откачено, колкото Куобрас!

— Това тук — Фрост посочи една камера със стъклена стена и дебели каучукови уплътнения, — е резултатът, до който ме доведе откриването на истинската атлантска ДНК. Беше един от вариантите, който компютрите бяха симулирали, но до този момент нямаше как да се знае дали е бил правилният.

Нина надникна в камерата. Вътре видя редица цилиндри от стъкло и стомана, пълни с безцветна течност.

Беше сигурна, че това не е вода.

— Какво има в тях? — попита тя смутено.

— Това — каза й Фрост, — е нещо, което наричам Тризъбец. Най-силното оръжие на Посейдон. Всеки от тези цилиндри съдържа в суспендиран вид генетично моделиран вирус.

Нина отскочи от стъклото.

— Какво?!

— Напълно безопасен е — увери я Кари. — Поне за нас.

— Какво искаш да кажеш с това „за нас“?

— Ние сме имунизирани — каза Фрост, — или по-скоро вирусът е безвреден за нас. Бе създаден така, че да не може да атакува азотните последователности, съдържащи се в атлантската ДНК, дори и тези последователности да са мутирали. Но за всеки, който не притежава тази ДНК последователност… той е сто процента смъртоносен.

Нина се почувства така, сякаш внезапно помещението е останало без въздух.

— О, боже — прошепна тя. — Да не сте луди? Не, не ми отговаряйте — вие сте луди!

— Не, Нина, моля те, послушай — започна Кари. — Знам, че ти е трудно да го възприемеш, но ако се замислиш, ще видиш колко погрешно си програмирана в социално отношение. Светът е хаос и става все по-лошо — единственият начин това да бъде спряно е възвръщането на управлението на атлантския елит.