Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Не пречете на палача
Не пречете на палача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не пречете на палача

Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Принадлежи към потомствено семейство на работещи към Министерството на вътрешните работи. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. става водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността. През 1993 година написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес.
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 185
Перейти на страницу:

— Чух, че Коновалов се опитал да ви примами на служба при себе си?

До преди секунди бяха разговаряли за съвсем обикновени неща и

преходът се оказа толкова рязък, че Настя дори не разбра веднага за какво става дума.

— Имаше такова нещо — кимна тя.

— И вие сте му отказала. Интересно защо? Не ви ли се иска да работите в Главното управление? Или не ви харесва самият Коновалов?

— Бих го казала другояче. Иска ми се да работя на „Петровка“ и ми харесва Гордеев. Както е известно, по-хубавото е враг на хубавото.

— Мога ли да сключа споразумение с вас? — попита Заточний.

— Опитайте — усмихна се Настя.

— Ако някога решите да напуснете Гордеев, преди всичко си помислете за мен. Договорихме ли се? Това не означава, че вие обещавате непременно да дойдете в моето ведомство. Но аз искам на първо място да си помислите за работа при мен, а след това да разгледате и другите предложения.

— Говорите така, сякаш ще стане опашка от претенденти за моята особа. Освен Коновалов, никой друг не ми е предлагал да си сменя местоработата.

— Това е така, защото всички познават Гордеев и им е ясно, че е напразна и безнадеждна работа да подмамваш кадрите му. Просто така никой не напуска полковника.

„Да, същите тези думи чух и от Коновалов. Буквално същите думи“ — рече си Настя.

— Защо съм ви, Иван Алексеевич? Вашата организирана престъпност е прекалено тясно свързана с икономиката, а аз нищо не разбирам от нея. Вече съм ви казвала, че ми прилошава от всичките тия икономически премъдрости.

— Искате ли да ви докажа, че не сте права? В течение на десет минути.

— Ами, да, пак ще започнете да ме уговаряте, че могат да се намерят пет умни книжки и да се усвоят основните им правила, а след това за една година да се вникне в тънкостите. Говорил сте ми това. Не ми е интересно.

— Давате ли ми десет минути? Готов съм да се басирам на кутия портокалов сок.

— Става. Слушам ви. Аз обичам портокалов сок.

— Аз също. И съм сигурен, че ще ви се наложи да ми го купите. Та, ето какво, Анастасия. В нашето управление се провежда оперативна разработка на голяма организирана група, която трупа пари от контрабанда на наркотици, оръжие и жива стока. Занимаваме се с нея вече година, но за нашия бранш това не е много дълго време. Знаете, че организираните групи се разработват с години.

— Разбира се — кимна Настя.

— Тази група си има междинни бази в редица области. И тези области са седем. Да ги назова ли?

Тя рязко се спря и го изгледа.

— Сериозно ли говорите?

— Абсолютно. Та, какво, да изреждам ли областите или не е необходимо?

— Не е нужно. Вярвам ви. Излиза, че съм нагазила във вашата епархия.

— Ами, вие си имате свой интерес, серия трупове. Не се чувствайте виновна, просто не сте знаела.

— А Коновалов! — с досада възкликна Настя. — И той ли не е знаел нищо? Ние сме навлезли в територия, където работите вие, мотаем ви се из

краката, пречим ви. Нещо провалихме ли ви?

— Засега не сте успели — усмихна се Заточний. — А Семьонича не го обвинявайте. При нас от веки веков дясната ръка не знае какво върши лявата. Не сме се развикали от всеки ъгъл, че провеждаме оперативни мероприятия в тези региони. Но не намирате ли, че сам по себе си фактът е прелюбопитен? И ако работехте при мен, а не в криминалното управление, то вашите многобройни трупове далеч по-рано биха се сраснали с моите контрабандисти. А за да се очертаят районите, където се подвизава вашият прословут палач, съвсем не е необходимо да се знаят основите на икономическата теория. Достатъчно е да си само Каменская. Е, какво? Спечелих ли сока си?

— Какъв предпочитате? „Яффа“ или „Уимбълдън“?

— „Севън дей“.

— Направо ме нокаутирахте, Иван Алексеевич. Вижте какво се получава: някой се възползва от ситуацията с маниака и серийните убийства, за да вдигне скандал и да предизвика пълна смяна на ръководството в правозащитните органи. Логично ли е?

— Логично. Или поне за това говорят вашите справки за кадровите промени.

— Вие виждал ли сте ги?

— И дори съм ги чел. Изпросих ги от Коновалов. Между другото, тези справки са го впечатлили много.

— Оставете това — махна с ръка Настя. — Всичко се оказа напразно. Надявах се чрез анализа на кадровите промени да предвидя пътя на палача, а по всичко личи, че той въобще не е от средите на нашите сътрудници. Колко работа отиде по дяволите. Иван Алексеевич...

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)