Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
— Че защо да е мой приятел? Откога?
— Точно това обстоятелство не е лошо да се изясни. Заеми се. Между другото, изглежда, ще се наложи да им предадем материалите, свързани с Волков. За ССБ, тоест пак за Гена. Никак не искат да изпуснат от собствените си ръце каквато и да било информация за себе си. Имай предвид и не спори. Помисли какво можем да поискаме в замяна от тях. Трябва да се предполага, че няма да ни дадат и килърите, сами ще ги премахнат, нали след такова засичане момчетата са подписали и собствената си присъда. Значи ще смятаме, че и Кочерга, и твоят Семьон са нямали късмет… Политика, мамка й!
— Костя, няма какво да им предаваме! Отпечатъците от пръсти? Колата? Но тя е веществено доказателство и няма пряко отношение към Волков. А докато убиецът е на свобода, нямаме право да прекратяваме следствията, добре де, засега едно, за убийството на Семьон Червоненко. А пък за нашия плъх, хващам се на бас, те сами го разработват — на кого е давал коли, защо е използвал фиктивни фамилии, защо е държал подставени лица и така нататък. Само че за чий им е всичко това на тях?
— Предадох ти съображенията на Гена. Засега това е достатъчно.
— Засега, да. Но какво ще правя тази вечер? Ще си седна със скръстени ръце в собствения кабинет и ще чакам да дойде шпионинът?
— Защо? Готви се спешно да летиш за Германия. — Меркулов го каза така, сякаш се разбираше от само себе си.
— А кога най-сетне смяташ да ме пуснеш в отпуска? Заедно със семейството ми?
Меркулов се смути малко, отмести встрани погледа си.
— Ясно — каза си Турецки. — Пак се размина. И ще летиш, Александър Борисович, не в отпуска, а в служебна командировка! Господи, как са ми омръзнали, ако знаеш!
— Хайде да минем без афекти — спокойно се обади Костя. — Съветвам те да отидеш да си починеш, не изглеждаш добре. А утре най-подробно ще го обсъдим. Имай предвид, че официално все пак отиваш в отпуска, да, да. Официално! — Меркулов посочи с пръст към тавана, подобно на Маркуша. — А сега си свободен. Не забравяй да съобщиш на колегите от МУР, че предаваме Волков на ФСС. Свободен си.
6.
Турецки удари с все сила по полираното бюро:
— У, гадна работа!
После седна и дръпна към себе си телефона. В това време се позвъни: някой успя да го изпревари. А Саша мислеше как да съобщи в Рига за внезапното си заминаване уж в отпуска.
Телефонът упорито звънеше и Турецки все пак се обади. Веднага позна гласа на „куката“. Неизвестно защо започнал да се интересува от успехите в разследването на Елмазов. Съвсем се издава, но защо така грубо? Нали вече всички, дори професор Марковски знаят от вестниците, че убиецът на Елмазов е установен и така нататък. Ай, ай, ай, колеги! Защо ни смятате за глупаци? Турецки произнесе горе-долу такъв вътрешен монолог, преди да прекъсне решително словесните дрънканици на „шпионина“ и да му предложи да дойде, за да получи някои любопитни неща по тяхната част.
Затвори и пак се размисли как да съобщи на Ирина, че отпуската отново се отлага. Новото позвъняване направо го вбеси. Но като чу гласа отсреща, просто изстина. Беше Олег.
— Е? Какво мълчиш? Няма благодаря за лелята, няма добър ден на чичкото, така ли? Как е настроението, какво правиш?
Въпросите бяха толкова много, че Саша реши да държи средната линия: всичко е нормално, настроението е нормално, лелята си я биваше, много благодаря на чичкото за удоволствието, с какво да помогна от своя страна?
Олег изразително хъмкаше в телефона, сякаш за да подчертае удовлетворението си, че е доставил удоволствие на приятеля си. Но зад всичко това Турецки долавяше съвсем друго: сигурно се радва, че съвсем лесно е купил своя „приятел и учител“, нали вече има компромат в ръцете си. Олег сякаш усети настроението на Саша.
— Добре, мой човек, всичко това са глупости. Харесала ти мацката — хубаво. Трябваш ми, по-точно твоят съвет, за съвсем друго нещо. Не ти ли отнемам от скъпоценното време?
— Какво говориш, нали знаеш…
— Саша, знаеш ли, пречукали са шефа на Таня.
— Ааа… А какво мога да направя аз? — съвсем се слиса Турецки.
— Нито ти можеш, нито аз. Не става дума за нас. За друго ми е мисълта. Татяна казваше, че ти, по-скоро в твоята служба са проявявали интерес към него. Помислих дали няма някаква връзка? Защото той никъде никога не е присъствал по моите канали. Саша, ако това не е много голяма тайна, подскажи ми…