Русалката [bg]

– Значи, е бил Кристиан?

Ана зяпна от учудване.

– И да, и не – каза Ерика. – Говорих с Торвалд за това и той каза, че няма как да разберем със сигурност. Но повечето неща сочат, че е било така.

– Че в Кристиан са живели две различни личности? Които не са се познавали?

Ана звучеше скептично. Тя веднага се отзова, когато Ерика й се обади след посещението в рибарската къщичка на Кристиан. Патрик трябваше да се върне обратно в управлението, а Ерика не искаше да е сама. Ана беше единствената, с която можеше да сподели.

– Ами Торвалд предполагаше, че Кристиан е шизофреник, а освен това е проявявал симптоми на нещо, наречено дисоциативно разстройство. То е причинило раздвоението на личността му. Това може да се случи при голям стрес, като начин да се справиш с реалността. А Кристиан е носел бремето на голяма травма. Първо смъртта на майка му и седмицата, която е прекарал с трупа й. После живота с Ирен Лисандер, която по мое мнение го е малтретирала, поне психически. Начинът, по който приемните му родители са го пренебрегвали след раждането на Алис, сигурно го е накарал да се чувства като повторно изоставен. И той е прехвърлил вината върху бебето, върху Алис.

– Затова е опитал да я удави?

Ана погали корема си, сякаш за да го предпази.

– Да. Баща й я е спасил, но липсата на кислород е довела до тежки мозъчни наранявания. Таткото е защитил Кристиан и си е мълчал за случилото се. Мислел е, че му прави услуга, но не съм сигурна, че това е било правилното решение. Представи си какво е да живееш с това знание, с тази вина. Колкото повече е растял, толкова по-добре е осъзнавал какво е сторил. Чувството за вина едва ли е било облекчено от факта, че Алис го е обичала.