Русалката [bg]

– Да, на хартия. Но именно тук се оттегляше Кристиан, когато искаше да остане на спокойствие и да пише. Предполагам, че е смятал бараката за свое убежище.

– И? – настоя Патрик и седна на дивана, който се намираше до стената в кухнята.

Чувстваше се толкова изморен, че едва стоеше на краката си.

– Не знам. – Ерика се огледа нерешително. – Просто мисля, че... мислех...

– Какво мислеше? – попита Патрик.

Бараката не представляваше кой знае колко добро скривалище, каквото и да търсеха. Състоеше се само от две миниатюрни стаи, а таванът беше толкова нисък, че Патрик трябваше да се наведе, за да стои прав. Наоколо беше пълно със стари рибарски принадлежности, а до прозореца имаше захабена сгъваема маса. Самият прозорец пък разкриваше чудесен изглед към архипелага на Фелбака. И към Бадхолмен.

– Надявам се скоро да ни съобщят – каза Патрик, загледан в кулата за скокове, чийто тъмен силует се издигаше гордо към небето.

– Да ви съобщят какво?

Ерика обикаляше безцелно из тясната стая.

– Дали е било убийство, или самоубийство.

– Кристиан? – попита Ерика, без да очаква отговор. – Само да намеря... по дяволите, мислех си... тогава бихме...

Тя говореше несвързано и Патрик не можа да не се засмее.

– Изглеждаш ми малко объркана. Ако ми кажеш какво търсим, сигурно ще мога да ти помогна.

– Мисля, че Магнус е бил убит тук. И се надявах да открия нещо...

Тя огледа внимателно грубите, сини дървени стени.

– Тук?

Патрик се изправи и също огледа стените, после обходи пода с очи и каза бавно:

– Килимът.

– Какво имаш предвид? Съвсем чист е.

– Да, именно. Твърде е чист, изглежда напълно нов. Ела, помогни ми да го преместим.

Той вдигна единия край на тежкия парцален килим, а Ерика с мъка хвана другия.

– Извинявай, скъпа. Сигурно е тежко. Не се напрягай – каза Патрик притеснено, когато чу бременната си съпруга да изпъшква от усилието.

– Няма проблеми – каза тя. – Дърпай, вместо да приказваш.

Те отместиха килима и разгледаха дървения под отдолу. Той също изглеждаше чист.

– Може би в другата стая? – предположи Ерика, но щом погледнаха там, видяха също толкова чист под, който не беше покрит с килим.

– Чудя се...

– Какво? – попита Ерика, но Патрик не отговори.

Вместо това клекна и започна да изучава цепнатините между дъските. След малко отново се изправи.

– Ще викнем криминалистите и ще видим какво ще покажат резултатите. Но мисля, че си права. Почистено е внимателно, но изглежда между дъските се е стекла кръв.

– Тогава не трябва ли и самите дъски да са поели кръв? – попита Ерика.

– Да, но е трудно да се види с просто око, ако подът е бил излъскан след това.

Патрик огледа старите, захабени дъски, по които личаха петна с различни нюанси.

– Значи, е умрял тук?

Въпреки че Ерика беше сигурна в предположението си, сърцето й подскочи, когато то се потвърди.

– Да, така мисля. Мястото е близо до морето и е било лесно тялото да се хвърли във водата. А сега би ли ми казала какво става?

– Първо да огледаме още малко – каза тя, пренебрегвайки обърканото му изражение. – Провери там горе.