Есенната република [bg]

— Закъснява — каза Адамат, след като погледна джобния си часовник.

— Той винаги закъснява — отвърна Рикар.

— Забавихте ли останалите? — Единственият начин да накарат Дени да се появи, беше да организират обичайната ежеседмична среща. Всичко трябваше да изглежда напълно естествено. Това изискваше да се разпратят покани и до всички останали от тайното общество.

— Да — каза Фел. — Всички ще дойдат поне с половин час по-късно. Обикновено Дени не закъснява повече от десет минути.

— И си сигурен, че ще дойде?

— Сигурен съм — отвърна Рикар. — В последно време няма много предложения за работа. Има доста свободно време.

— Освен ако не заподозре нещо — промърмори Адамат.

— Беше тук миналата седмица — каза Фел.

Рикар попита, докато потъркваше плешивото си петно:

— Наистина ли се налага? Мога просто да поговоря с него.

— Не бъди наивен, Рикар — каза инспекторът.

Рикар зачопли под ноктите си с тирбушона и въздъхна раздразнено.

— Добре, добре. Може би съм наивен. Давай да приключваме. Погледни ме, тероризиран от собствените си служители.

— Ако бях просто поредният служител, щях да откажа работата — остро каза Адамат. — Тук съм като твой приятел. Ясно? — Той отвори уста да продължи, разгневен от Рикаровото нежелание да направи необходимото, ала звукът от стъпки по стълбите към мазето привлече вниманието му. Човекът имаше тежка стъпка и вървеше непоколебимо надолу по коридора. Адамат затегна хвата си върху бастуна.

Дени от Родигас беше малко по-нисък от него, но телосложението му беше като на каса — с широки рамене, здрави ръце и много малко тлъстини. Носеше ушит по поръчка, кафяв костюм, в едната си ръка държеше шапка, а в другата — бастун. Къдравата му черна коса беше подстригана над ушите. Очите му се спряха на Фел, седнала до Рикар, и той се навъси. После видя Адамат, изчакващ край стената.

— Дени — каза Адамат. — Имаме няколко въпроса за теб.

Инспекторът се хвърли встрани, щом Дени скочи напред и замахна с бастуна си като с палка. Адамат вдигна собствения си бастун, готов да отбие повторна атака, но ударът се оказа просто финт. Дени вече го нямаше, затичал се обратно нагоре по коридора.

— Сега! — извика Адамат. Той се втурна след Дени, следван плътно от Фел. На смътната светлина в коридора на мазето зърна борба. — Внимавайте! — каза той. — Може да има… — Имаше искра и той бе оглушен от внезапното гръмване на пистолет в тясното пространство.

Един от охранителите на Рикар се свлече. Докато инспекторът достигне схватката, вторият охранител вече се олюляваше от удара с приклада на Дениния пистолет. Той залитна назад, препъна се и падна сред винената колекция на хотела. Ревът на стотина стъклени бутилки, разбиващи се в пода едновременно, прозвуча някак притъпено за проглушените уши на Адамат.

Инспекторът замахна с бастуна си, но удари единствено въздух, тъй като Дени вече се качваше нагоре по стълбите. Фел го избута от пътя си и той побърза да я последва.