Порно

Аз съм потресен, но това копеле Сик Бой намира всичко за адски забавно.

— На това му викам сериозно крещене, точно така, като по устав — весело се пляска по бедрата Сики.

Гледам подигравателната му физиономия и се успокоявам с мисълта за странната връзка помежду ни, особено след толкова години раздяла. Предполагам, че малко си приличаме. И двамата знаем, че декадентството не е занимание за прошляци от кварталите. Raison d’netre на нашата класа се изразява в това просто да оцеляваме. Майната му, нашето пънк поколение не само процъфтяваше, но дори имаше наглостта да си играе на разочаровано. От най-ранна възраст със Сик Бой сме духовни братя по един извратен начин. Подигравките, дразненето, прецакването, навиването — всичко това представляваше нашия личен малък свят далеч преди още да се появят пиенето и дрогата, които само ни помогнаха да се усъвършенстваме и ни дадоха възможността да с потопим напълно в него. Ходехме наоколо, излъчвайки цинизъм толкова дълбок, всеобхватен и обиден, че никой не можеше да ни докопа — родители, братя и сестри, учители, откачалки, железни пичове или гъзари. Но да си изградиш декадентски репертоар в квартал Банана Флетс не е лесно. Наркотиците бяха просто най-достъпната опция. После те започнаха да отнемат, да ни лишават от мечтите, които някога таяхме, подхранвахме и укрепвахме, рушейки живота, към който ни бяха отворили врати. И всичко започна да се превръща в сериозна шибана работа, а сериозната работа бе нещо, от което и двамата се опитвахме да избягаме. Сега се страхувам не от хероина, не от наркотиците, а от шантавата симбиоза, която сме развили с него. Боя се, че нейното развитие ще ни доведе до гибел, сега повече от всякога, след като Спъд ми каза за Франко.

Сик Бой работи все пак здраво по монтажа, в това няма съмнение. Това ми даде възможност да оправя много неща свързани с клуба.

— Готов ли е вече филмът? Искам да го видя! — казвам. Той бавно проскърцва със зъби:

— Не-е-е… Някак не мисля. Всичко ще остане в тайна докато не се съберем всички за предпремиерата.

— Така ли? А кога ще стане това?

— Да се надяваме, когато се върнем. Утре сутрин в Порт Съншайн.

Пъбът в Лийт и то само защото си мисли, че няма да посмея да отида.

— Тогава — казвам, придръпвайки напред стола си, — за какво е цялата тази тайнственост?

Наглото копеле се надува до последно.

— Защото докато ти разиграваше Мистър Клъбленд, а симпатягата Биръл се правеше на щастлив съпруг, един нещастник — сочи той себе си, — се беше забил в монтажната, докато не му отекоха очите, за да направи филма. Проклет да съм, ако позволя да ми разиграваш Бари Норман, а след това ми се тропоса Биръл със същите лайна, после Ники, после Тери. Не вървиш! Смятам да поема всички тояги едновременно, благодаря.

Очевидно той си мисли, че аз ще съм този, който ще отнеса тоягите, ако срещна Бегби в Лийт. Само да се пробва да ме насади.