Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Аз съм сигурен в това, ваше величество — отвърна Олдорин. — На последния етаж на двореца ми има съвещателни зали, крал Белгарион. Ти и твоите приятели можете да разполагате с тях, когато пожелаете. Убеден съм, че от тази среща ще произлязат велики дела, и ми е достатъчна честта, че това величаво събитие протича под моя покрив.
На последния етаж се проведе импровизирано съвещание между владетелите на най-могъщите страни на света. По всеобщо съгласие то бе председателствано от Белгарат. Гарион прие да защитава и интересите на кралица Порен, а Дурник — тези на крал Фулрах. Релг говори от името на улгите и Марагор. Мандорален представяше Арендия, а Хетар говори от името на своя баща. Силк представляваше брат си Ургит, Сади говореше от името на Салмисра, а Нател, на когото много рядко му се налагаше да казва каквото и да било — на тулите. Никой не беше особено заинтересуван да поеме ролята на крал Дроста лек Тун от Гар ог Надрак.
За най-голямо разочарование на Варана, още в самото начало на разговора бе достигната договореност търговските въпроси да бъдат изключени от работата на срещата. След като уточниха това, владетелите се заеха за работа.
По средата на втория ден Гарион отпусна гръб върху облегалката на креслото си, почти без да слуша непрестанния спор между Закат и Силк за мирния договор между Малореа и Ктхол Мургос. Риванският крал въздъхна замислено. Само преди няколко дни той и неговите спътници бяха присъствали на — и бяха участвали активно в — най-знаменателното събитие в историята на вселената, а сега седяха около една маса, обсъждайки напрегнато въпросите на международната политика. Онова, което се случваше пред очите му, изглеждаше някак разочароващо. Ала беше сигурен, че хората по целия свят ще проявят несравнимо по-голям интерес към тази среща, отколкото към събитията, протекли неотдавна в Корим. Е, поне за известно време.
Най-сетне беше подписан мирният договор от Дал Перивор. Споразуменията бяха принципни и най-общо очертани. Разбира се, все още предстоеше те да бъдат ратифицирани от онези монарси, които не бяха присъствали лично на срещата. Отделните клаузи бяха формулирани предпазливо и се основаваха по-скоро на добрата воля, отколкото на строги условия, поставени след продължителни дипломатически преговори. Въпреки това според Гарион те представляваха най-голямата надежда на цялото човечество. Повикани бяха множество писари, които имаха нелеката задача да препишат огромното количество бележки, водени прилежно от Белдин. След това беше решено, че след срещата ще бъде издаден документ, носещ печата на крал Олдорин — домакина на срещата.
Церемонията по подписването беше грандиозна — мимбратите притежават ненадминат талант в организирането на величествени прояви.
Следващият ден бе определен приятелите да си кажат довиждане. Закат, Кайрадис, Ерионд, Атеска и Брадор се отправиха към Мал Зет. Останалите трябваше да се качат на борда на „Морска птица“, която след дълго пътуване щеше да ги отведе у дома. Преди да се разделят, Гарион и Закат водиха дълъг разговор. Обещаха да си пишат и да си ходят на гости, когато държавническите им задължения го позволяват. И двамата знаеха, че писането ще е лесно, ала посещенията бяха твърде проблематични.
Двамата се разделиха и Гарион отиде при семейството си, което тъкмо се сбогуваше с Ерионд. Кралят на Рива придружи младия и все още неизвестен никому бог на ангараките до кея, където чакаше корабът на Атеска.
— Двамата с теб изминахме дълъг път, Ерионд — рече Гарион.
— Така е — съгласи се Ерионд.
— На теб тепърва ти предстои много.
— Вероятно много повече, отколкото би могъл да си представиш, Гарион.
— Готов ли си за това?
— Да, Гарион. Готов съм.
— Добре, ако някога ти потрябвам, обади се. Ще дойда при теб по най-бързия начин.
— Ще запомня това.
— Постарай се да не работиш толкова много — не оставяй Кон да затлъстее.
— Няма такава опасност — усмихна се младият бог. — Кон и аз имаме дълъг път пред себе си.
— Бъди здрав, Ерионд!
— Ти също, Гарион.
Двамата си стиснаха ръцете и Ерионд се качи на чакащия кораб.
Гарион въздъхна и се запъти към мястото, където беше закотвена „Морска птица“. Качи се на борда и се присъедини към останалите си приятели. Те наблюдаваха кораба на Атеска, който се отдалечаваше от пристанището, описвайки лека дъга край кораба на Грелдик, който чакаше вдигането на котвата с нетърпението на завързано ловно куче.