Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
Друго времево разместване се отнася за стачката в „Трайангъл шъртуейст кампъни“, фабриката, в която работи Бети. Тя се е състояла през ноември 1909 година (а прочутият пожар е избухнал през 1911 година). Балът на г-жа Фиш в „Уолдорф-Астория“ е също измислен. В действителност светският сезон в Манхатън през 1909 година е започнал по-късно. Но повечето от подробностите за бала и за гостите на г-жа Фиш са исторически точни. Между другото споменатият „Уолдорф-Астория“ не е същият хотел, който знаем днес и който се намира на „Парк авеню“ на север от Централната гара. Първият „Уолдорф-Астория“ е бил на ъгъла на Пето авеню и Трийсет и четвърта улица. Разрушен е през 1930 година и на негово място е издигнат Емпайър стейт билдинг.
По-фрапиращ пример за разместване във времето е описанието ми на скъсването между Фройд и Юнг. То настъпва след тригодишен напрегнат период, чиято кулминация е през 1912 година. Сгъстил съм във времето някои събития около техните взаимоотношения, а други съм преместил в Америка, въпреки че са се случили другаде. Все пак сцените между Фройд и Юнг, представени в книгата, колкото и да ви се струват невероятни, всъщност са съвсем реални. Например един разговор между двамата мъже за окултното наистина е бил прекъснат от странен звук. Фройд е изразил скептично мнение, а Юнг наистина е твърдял, че е предизвикал шума по телекинетичен начин чрез метод, наречен от него „каталитична екстериоризация“. Когато Фройд се изказал пренебрежително, Юнг предсказал повторна поява на звука, за да докаже тезата си. Колкото и да е необяснимо, думите му се сбъднали. Епизодът обаче се е състоял не в хотел „Манхатън“ през септември 1909 година, а в дома на Фройд във Виена през март същата година. Освен това Фройд е припадал два пъти в присъствието на Юнг, включително и на 20 август 1909 година, деня, преди да отпътуват за Америка. Произшествието с „енурезията“ на Фройд в Ню Йорк е разказано от самия Юнг през 1951 година — макар че е възможно да си е измислил цялата история, за да дискредитира Фройд.
Читателите могат да се запитат дали Фройд и Юнг наистина са били поддръжници на идеите, които им приписвам. В почти всички случаи отговорът е да, наистина са изразители на такива идеи. Повечето от диалозите между Фройд и Юнг са взети директно от писмата им, от трудовете им и от други публикувани източници. Например в моята книга Фройд казва: „Удоволствието от задоволяването на един първичен инстинкт е несравнимо по-голямо от задоволяването на цивилизовано желание.“ Читателите могат да намерят подобно твърдение в неговия труд „Цивилизацията и недоволните от нея“ от 1930 година.
Както може би страстните последователи на Фройд веднага са забелязали, първообразът на Нора е Дора, млада жена, описана от Фройд в едно от най-противоречивите му изследвания на клиничен случай. Истинското име на Дора е Ида Бауер. Тя не е американка, нито е лекувана от Фройд в Америка, въпреки че умира в Ню Йорк през 1945 година. Нора в никакъв случай не е пълно копие на Дора, но основните факти от заболяването на Дора — сексуалното влечение към нея на най-добрия приятел на баща й, отказа на баща й да вземе нейната страна, когато му признава, аферата на бащата със съпругата на същия този приятел и привличането, което Нора изпитва към съпругата — всичко това го има в случая с Дора. Едиповите интерпретации на хистерията на Нора, които Фройд споделя с Янгър в моята книга, включително и оралният компонент, са реални тълкувания, правени от Фройд за Дора.
Опитът на кмета Джордж Б. Макклелън да изземе контрола на нюйоркската община от Тамани хол е добре известен. Наистина е възможно Макклелън лично да е наблюдавал разследване на убийство през септември 1909 година, защото по това време фактически цялата градска полиция е била поставена под негова опека. От друга страна, приписаното от мене желание на Макклелън да си осигури номинация за още един мандат е чиста спекулация. Той публично неведнъж е заявявал, че няма да се кандидатира повече.
Чарлз Лумис Дейна, Бърнард Сакс и Моузес Алън Стар са реални личности, наистина познати като Триумвирата. Всички те са били врагове на Фройд и на психоанализата. Искам обаче дебело да подчертая, че злодеянията, които са им приписани, са напълно измислени. За повече драматизъм съм преувеличил богатствата на Дейна и неговите кръвни връзки с влиятелното семейство, което носи същата фамилия.
Въпреки че Чарлз Л. Дейна има същия бляскав произход като най-видните хора с името Дейна, той е роден във Върмонт и може би дори не е бил съвсем наясно каква точно е роднинската му връзка с Чарлз А. Дейна, с другите Дейна от Ню Йорк и с бостънските Дейна. Смит Ели Джелиф е също историческа фигура, която аз малко поукрасих. Например Джелиф не е бил богат, нито пък има причина да бъде смятан за женкар. Но наистина е бил както главен лекуващ психиатър на убиеца Хари Тоу, така и издател на направения от Брил английски превод на книгата на Фройд „Избрани трудове върху хистерията и други неврози“. Истина е също така, че Джелиф е присъствал на сбирки на клуба „Чарака“, елитно, но не и тайно общество, основано от Дейна и Сакс.