Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Очевидно вашият патоанатом му е изпуснал края — казах аз, без да навлизам в повече подробности. — Нора изпищяла.
— И Хугел се паникьосал, нали така? — попита Литълмор. — Побягнал навън през задния вход. В него останала иглата за вратовръзка на Бануел. Искал да я подхвърли в спалнята, но се панирал и я забравил. Затова я хвърлил в градината, като решил, че ще я намерят, като претърсват наоколо.
След като патоанатомът побягнал, Нора не знаела какво да прави. Писъкът й вече бил привлякъл вниманието на г-н и г-жа Бигс и те се втурнали обратно в къщата. Патоанатомът трябвало да я остави в безсъзнание, но избягал, без да й даде опиата. За да не се издаде, Нора се престорила, че не може да говори и да си спомни каквото и да било за случилото се. Знаела как да действа, защото имала опит от преди три години, когато наистина загубила говора си, както и от частичната амнезия от предната вечер.
— А защо Бануел решил да хвърли куфара в реката? — попитах аз.
— Човекът е бил притиснат — отговори Литълмор.
— Само си помислете. Знаел е, че ако преровим апартамента му, ще намерим куфара и ще го арестуваме за убийство. А не е можел да си признае, че Елизабет е Нора. Дори да бяхме му повярвали, пак щеше да се окаже в центъра на огромен скандал и сигурно щеше да влезе в затвора за развращаване на малолетна. Затова е казал, че е изпратил нещата на г-ца Ривърфорд в Чикаго. Събрал ги е в куфара и го е свалил в кесона. Смятал е, че това е идеалното скривалище — докато не се е натъкнал на Мали.
— Почти успя да ни заблуди — казах.
— С Мали ли?
— Не. Когато… когато изгори Нора с цигара. — Само мисълта за това ме накара да се усъмня, че съм убил не когото трябва от семейство Бануел.
— Да — каза Литълмор. — Искал е да си мислим, че Нора е луда и сама си е причинила всичко. Сметнал е, че ако успее да инсценира това, може да оправи цялата каша. Няма значение какво казва Нора, никой няма да й повярва.
— А какво го е накарало да се върне снощи, за да я убие? — попитах.
— Нора е изпратила писмо на Клара, в което пише, че иска да разкаже на полицията за всичко, което Бануел е причинил на Клара и на другите момичета, онези от имигрантските семейства. Очевидно Бануел е видял това писмо.
— Чудя се дали Клара сама не му го е дала — вметнах.
— Възможно е. Както и да е, Бануел решил, че няма друг избор освен да я убие. Но тогава Хугел се отбива у семейство Бануел. Сигурно е бил отчаян. Премълчава какво се е надявал да свърши у Клара, но според мене просто е искал да се посъветва с нея, защото е била единствената, която е знаела какво става. Но Бануел е в апартамента, когато Хугел се появява, и най-накрая събира две и две. Заключва Клара в шкафа и тръгва към дома на семейство Актън. Точно тогава аз се натъквам на тайния проход в „Балморал“ и влизам в кабинета на Бануел. Клара добре си изигра ролята. Каза ми, че съпругът й отишъл да убие Нора, но го направи да изглежда така, все едно аз съм й изтръгнал тази информация. Не вярвам да е допускала, че Нора изобщо не си е у дома. Как после е разбрала, че Нора е в хотела?
— Нора й се е обадила — казах.
— Сигурно е станало веднага след като тръгнах от тях.
— Ами китаеца? — попитах.
— Леон? Никога няма да го намерят — отвърна Литълмор. — Вчера си поговорих надълго и нашироко с другия, г-н Чонг. Оказва се, че братовчедът Леон го навестил преди месец и му казал, че някакъв богаташ е готов да им плати, за да го отърват от един куфар. Същата вечер двамата отишли до „Балморал“ и пренесли куфара у Леон с такси. На следващия ден Леон си събрал багажа. „Къде отиваш?“, попитал го Чонг. „Във Вашингтон, казал Леон, след това се връщам в Китай.“ Чонг се уплашил. Поискал да разбере какво има в куфара и Леон му казал да провери сам. Чонг го отворил и видял вътре мъртва една от любовниците на Леон. Чонг се уплашил, че от полицията ще обвинят Леон в убийство. Леон се изсмял и казал иронично, че точно това се очаква да си помисли полицията. Посъветвал Чонг да отиде на следващия ден в „Балморал“, където ще му дадат наистина хубава работа. Чонг се изнервил до крайност от всичко това. Решил, че на Леон са му платили щедро, защото ще се връща в Китай. Затова, като истински китаец, поискал и за себе си награда — не едно, а две работни места. И Леон го уредил.
Спряхме пред хотела, всеки потънал в мислите си.
— Едно нещо ме гложди — каза Литълмор. — Защо Клара полага толкова усилия да уреди Бануел с Нора, ако толкова много ревнува от нея? От друга страна пък, е мразела Нора заради това. Не ми се връзва.