Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
После чу хеликоптера. Чу глухия тътен на витла в далечината. Чу стъпки на четирийсет метра пред себе си. Нечленоразделно възклицание на паническа изненада. Чу гласа на Милошевич. Изтънял. С акцент от Западното крайбрежие.
— Махайте тоя хеликоптер — изкрещя Милошевич през вратата.
Шумът наближаваше. Ставаше все по-мощен.
— Махай го, чуваш ли? — крещеше Милошевич. — Ще я убия, Макграт. Непременно ще я убия, разбра ли?
Беше съвсем тъмно. Между Ричър и светлите процепи около вратата имаше автомобили. Но бялата камионетка я нямаше. Беше изчезнала. Той се търкулна на нейното място и измъкна глока от джоба си. Витлата тътнеха съвсем наблизо. Грохотът разтърсваше вратите и изпълваше пещерата.
— Предлагам размяна — изкрещя Милошевич. — Изляза ли оттук жив и здрав, ще си я получиш, разбра ли, Макграт? Чуваш ли?
Ричър не разбра дали някой му отговори.
— Не съм с тях — изкрещя Милошевич. — Не ми пука за цялата работа. Броган ме забърка. Той ме накара.
Шумът ставаше оглушителен. Тежките врати се тресяха.
— За пари го направих, това е — крещеше Милошевич. — Броган ми плащаше. Стотици хиляди долари, Макграт. И ти би сторил същото. Броган ме затрупа с пари. Купи ми форд експлорър. Специалния модел. Трийсет и пет бона. Как иначе можех да си го позволя, по дяволите?
Ричър слушаше крясъците му в мрака. Не искаше да го застреля. В един безумен миг изпита към него нелепа благодарност, че е прогонил детския му кошмар. Че го накара да се изправи срещу ужаса и да победи. Че го направи по-съвършен. Искаше да изтича напред и да му стисне ръката. Просто виждаше как го прави. Сетне обаче картината се промени. Наистина трябваше да изтича напред и да го стисне, но за гърлото и да попита накъде е потеглил Стиви с бялата камионетка. Това трябваше да направи. Затова не искаше да го застреля. Той се прокрадна напред сред оглушителния шум и заобиколи автомобилите.
Действаше в свят само с едно измерение. В тъмнината не виждаше нищо. Нищо не чуваше заради хеликоптера. Излезе иззад някакъв пикап и на фона на светлите пукнатини видя силует. Силует, събрал два силуета. Разширен, с четири крака. Милошевич с ръка през гърлото на Холи и револвер, опрян в главата й. Изчака очите му да привикнат. Лицата им просветляха от черно към сиво. Холи пред Милошевич. Ричър вдигна глока. Зави наляво, за да има по-добър ъгъл. Кракът му закачи бронята на една кола. Той залитна назад и се блъсна в купчина кутии с боя. Те се сгромолясаха беззвучно на каменния под сред оглушителния грохот, долитащ отвън. Ричър се втурна към светлината.
Милошевич усети и се обърна. Ричър видя как устата му се отваря в безшумен вик. Видя го как се завърта и изблъсква Холи пред себе си като щит. Как застива от нерешителност с револвер във въздуха. Ричър отскочи надясно, после веднага наляво. Видя как револверът го следи в двете посоки. Видя как Холи използва движението, за да се изтръгне от хватката. Тътенът на витлата разтърсваше цялата планина. Видя как Милошевич се озърта насам-натам. Как взима решение. Ричър беше въоръжен. Холи не. Милошевич се хвърли напред. Дулото на револвера припламна безшумно сред трясъка. Белият пламък бе ослепителен в тъмното. Ричър загуби представа къде се намира Холи. Изруга и не стреля. Видя Милошевич да се цели отново. Видя как ръката на Холи се вдигна от мрака и прелетя изотзад покрай главата му. Видя как докосна лицето му с изящна точност. Видя го да се препъва. После вратата се разтвори широко, а Холи обърна гръб на оглушителния потоп от шум и светлина и се хвърли право в прегръдките му.
Сноп ярки слънчеви лъчи огря Милошевич. Той лежеше по гръб като заспал. Стискаше револвера. С вдигнат ударник. Там, където трябваше да е лявото му око, стърчеше парче от фаянсова плочка. Стърчеше на седем-осем сантиметра и навярно още толкова имаше вътре. Под него се стичаше тъничка струйка кръв.
После в рамката на отворената врата се очерта същинска тълпа. Ричър видя Макграт и Гарбър сред облак прах от витлата на хеликоптера. Видя как трима души скачат от люка и тичат напред. Цивилен и полковник. И генерал Джонсън. Холи се завъртя, видя ги и пак зарови лице върху гърдите на Ричър.