Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Когато наближиха последния остър завой, те отново се скриха между дърветата и Ричър мина да разузнае напред. Прикри се зад познатата скала на ръба и огледа с мерника всеки сантиметър от котловината. После махна на другите двама да се приближат.
— В автомобилния парк са — каза той. — Лявата пещера.
Посочи с дебелото дуло на пушката, те видяха изоставения джип и кимнаха. Ричър изтича надолу по шистите и приклекна зад първия камион. Гарбър прати Макграт подир него. След това изтича и той. Свити зад камиона, тримата огледаха тежките врати.
— А сега какво? — запита Гарбър. — Фронтална атака?
— Той е насочил револвер в главата й — каза Макграт. — Не искам тя да пострада, Ричър. Много ми е скъпа, разбираш ли?
— Има ли някакъв друг път? — попита Гарбър.
Ричър се вгледа във вратите и грохотът на бейрутската бомба отстъпи място на тих детски хленч от много по-ранен кошмар. Загуби цяла минута в отчаяно търсене на друга възможност. Мислеше за пушки, ракети и камиони. След това се предаде.
— Занимавайте го — каза той. — Говорете му каквото ви хрумне.
Остави пушката и взе глока от Макграт. Притича до съседния камион, после към следващия, докато се изравни с входа на другата пещера. Гробницата, пълна с трупове, скелети и плъхове. Чу как нейде далече Макграт вика Милошевич и хукна към грамадните врати. Хвърли се в процепа между тях и навлезе в мрака.
Нямаше фенерче. Пипнешком заобиколи петия камион и продължи към планинските недра. Вдигна ръка над главата си и усети как сводът слиза надолу. Напипа камарата трупове и я заобиколи. Приведе се и тръгна наляво, към скелетите. Плъховете го чуваха, надушваха го и бягаха към гнездата си с гневно цвърчене. Той коленичи, после легна и пролази през купчината влажни кости. Усети как скалата го стяга отгоре и отстрани. Дълбоко въздъхна и зачака страхът да се завърне.
За този ден най-бързият хеликоптер в базата „Малмстром“ се оказа „Найт Хоук“ от морската пехота. На вид беше дълъг, тромав и гърбав, но летеше стремително. Броени минути след обаждането на Джонсън витлата вече се въртяха и пилотите получаваха заповед да се отправят на северозапад към една чакълеста отбивка край последния път в Монтана. Сетне машината излетя. Пилотът откри пътя и се понесе с пълна скорост ниско над него, докато забеляза няколко армейски коли, задръстили скалната теснина. Зави обратно, кацна на отбивката и изчака. Видя трима души да тичат от север към него. Един цивилен и двама военни. Единият беше полковник, а другият генерал — председателят на съвета на началник-щабовете. Пилотът сви рамене и погледна колегата си, който посочи нагоре през плексигласовата кабина. На около единайсет километра височина се очертаваше самотна бяла следа. Някакъв голям самолет излизаше от спирала и се отправяше на юг. Пилотът пак сви рамене и предположи, че каквото и да става, ще е в тази посока. Затова предварително пресметна курса и много се изненада, когато началството се изкатери на борда и му заповяда да лети на север, към планините.
Ричър се смееше. Лазеше по тунела и се смееше на висок глас. Цял се тресеше от смях до сълзи. Не изпитваше страх. Стегнатата скала около тялото му беше като милувка. Вече бе минал веднъж по този път и оцеля. Значи беше възможно. Щеше да мине.
Преди малко страхът бе изчезнал също тъй ненадейно, както дойде. Той пролази в мрака през камарата кости, изпъна се и усети как скалата се вкопчва в гърба му. Гърдите му се свиха, задави го горчива буца. Усети горещия влажен прилив на ужас и се притисна надолу. Изведнъж силите го напуснаха. После се опомни. Текущата работа. Холи. Револверът на Милошевич върху черната къдрица, мъглата на отчаяние във вълшебните й очи. Мислено я видя в края на тунела. Холи. После тунелът сякаш стана по-прав и се превърна в гладка, топла тръба. Точно по мярка за мощните му плещи. Сякаш бе скроен за него и само за него. Простичко хоризонтално пътуване. Много отдавна бе научил, че от някои неща си струва да се боиш. А от други не. Всичко, което бе извършил в миналото, без да пострада, не заслужаваше страх. Да се боиш, щом можеш да оцелееш, е чиста глупост. А Ричър знаеше, че може да е всякакъв, но не и глупак. В тази част от секундата страхът изчезна и той усети как отново израства в собствената си кожа. Боец. Отмъстител. Супермен. И Холи го чакаше. Той изпъна ръце като плувец и се гмурна през планината към нея.
Носеше се напред съвършено ритмично. Сякаш крачеше нейде навън, само дето лежеше и беше тъмно. Леки, пъргави движения с ръце и крака. Главата наведена. Цялото тяло се тресе от смях на облекчение. Усети как тунелът се свива и го прегръща. Продължи да се плъзга. Напипа стената отпред и с ловка чупка отмина ъгъла. Успокои дъх и престана да се смее. Каза си, че е време за тишина. Запълзя с цялата бързина, на която бе способен. Забави чак когато усети как сводът се извисява нагоре. Продължи още малко и мирисът на околния въздух му подсказа, че наближава края.