Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Неговият нос, изпускащ кръв, започна болезнено да тупти. Той никога не е могъл да понася болката.
— Винаги си бил ревльо — изсмя се Реха в лицето му. Шейтанът беше разбрал повече:
И запомни! Ще оживее оня, който обича болката, а всъщност решен е да не бъде роб в ада, макар че пак го чака разорение? Ти без съмнение ще търсиш, смело тихо място. И такова, което е в отдалечение, та белким те спаси надежда лиха, по-тихо да си промениш мъчението. Но дали?
Не би могъл да го каже по-добре. Човек, който попадне в пъкъла, би направил всичко, изнасилване, изнудване, убийство, felo de se232, каквото е нужно, за да се измъкне… той притисна носна кърпа към носа си, докато Реха, все още присъстваща на летящото си килимче и опитвайки се чрез усета си да вкара неговия възход (произход?) в областта на метафизичните спекулации, направи опит да върне нещата към по-позната почва.
— Трябваше да останеш при мен — изказа мнение тя. — Можеше да ме обичаш добре и както трябва. Аз зная как да обичам. Не всеки има способността за това; аз я имам, искам да кажа, имах. Не като тази егоцентрична избухлива блондинка, надяваща се тайно да има дете и дори не го спомена пред теб. Не като твоя Бог, не е като в старите времена, когато подобни Личности проявяваха истински интерес.
Това се нуждаеше от оспорване по няколко причини.
— Ти беше омъжена от началото до края — отговори той. — Сачмени лагери. Аз бях твоето странично блюдо. Аз, който Го чаках толкова дълго да се яви, няма сега постфактум да говоря лошо за него, след личната му поява. И най-после, какви са тези приказки за бебета? Изглежда, че ще прекрачиш всякакви граници.
— Не знаеш какво е ад — озъби му се тя, сваляйки маската на своята невъзмутимост. — Но ти, момченце, със сигурност ще научиш. Ако някога беше казал, за две секунди щях да зарежа този досадник със сачмените лагери, но ти си мълчеше. Ще се видим там долу: хотела на Неечайвала.
— Никога не би напуснала децата си — настояваше той. — Горките приятелчета, ти дори ги бутна първи, преди да скочиш.
Това я разяри.
— Не ми говори! Не смей да говориш! Ще те унищожа! Ще ти изпържа сърцето и ще го изям на препечена филийка! А колкото до снежнобялата ти принцеса, тя е на мнение, че детето е собственост единствено на майката, защото мъжете могат да идват и да си отиват, но тя вечно ще бъде там, нали? Ти си само семето, извини ме, тя е градината. Кой иска разрешение от семето, за да сади? Какво знаеш ти, глупаво бомбайско момче, бъркащо се в модерните идеи на мамчетата.
— А ти? — убедително се намеси той. — Ти например поиска ли разрешението на техния татко, преди да хвърлиш тези дечица от покрива?
Тя изчезна в ярост и жълт пушек в един взрив, който го накара да се олюлее и събори шапката от главата му (тя падна с дъното нагоре на тротоара пред краката му). Освен това тя предизвика един обонятелен ефект с такава сила, че го накара да му се догади до повръщане. Напразно: защото беше съвършено изпразнен от всякакви хранителни неща и течности, невкусил храна от много дни. Ох, безсмъртие, мислеше си той: ох, благородно освобождение от тиранията на тялото. Той забеляза, че двама души го наблюдаваха с любопитство, един младеж с насилнически вид в кабъри и кожа, с мохиканска прическа в цветовете на дъгата и изрисувана с грим зигзагообразна светкавица, спускаща се по носа му, другата бе мила жена на средна възраст с кърпа на главата. Добре тогава, сграбчи възможността.
232
Самоубийство.