Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Разбирам тревогата ти — рече принцът.

Дъщерята на Пъг бе отвлечена и прехвърлена с помощта на магия на един далечен свят, за да бъде примамен и той там, та да е далеч от Мидкемия, когато цуранецът се опита да открадне Камъка на живота.

— Ще взема мерки никога да не им се случи нещо подобно — заяви решително магьосникът. — Мисля, че в Звезден пристан ще са на много по-сигурно място. Жалко, че не мога да направя същото и за Уилям.

— Уилям е войник, което означава, че дългът изисква от него да се излага постоянно на риск. Все пак — усмихна се принцът — и аз взех мерки. Наредил съм постоянно да го охраняват шестима крондорски кралски гвардейци. Всеки, който се опита да те шантажира чрез Уилям, ще си има работа с тях.

На лицето на Пъг се изписа неодобрение.

— Той можеше да постигне много повече — промърмори магьосникът. — И все още може. Не е късно да се върне с мен в Звезден пристан.

Арута втренчи поглед в него. Даваше си сметка за разочарованието, което изпитваше Пъг, за желанието му собственият му син да тръгне по стъпките на баща си.

— Пъг — заговори той с помирителен тон, — зная, че вие двамата имате известни разногласия относно неговия избор, но мисля, че е време да стигнете до някакво споразумение. Както вече ти казах — когато за пръв път се възпротиви Уилям да постъпи на служба при мен, — той е не само мой роднина, но и зрял и свободен човек, който трябва сам да взема решения. Нямах никаква причина да откажа на молбата му. — Забелязал, че Пъг се опитва да каже нещо, принцът вдигна ръка. — Дори и за да ти направя услуга. — И продължи с посмекчен тон: — Но ще ти кажа, че като войник в него има бъдеще. Моят мечемайстор твърди, че се учел страшно бързо. — Арута реши да смени темата. — Оуин тръгна ли си за вкъщи? — Оуин Белефот, най-малкият син на барона на Тимонс, се бе оказал полезен помощник на Джеймс и Локлир в току-що преживяното изпитание.

— Още сутринта потегли. Опасява се, че ще си има разправии с баща си.

Арута махна на Локлир, без да сваля поглед от Пъг.

— Имам нещо за теб. — Локлир не помръдна и Арута трябваше да го разтърси за рамото — Скуайър, къде е онзи документ?

Локлир, задрямал в седлото, подскочи веднага щом гласът на принца премина през пелената на обърканите му мисли, побутна коня си към Пъг и му подаде навит на руло пергамент.

— Подписан и подпечатан от мен — заяви тържествено Арута, — този документ ти дава право на последна дума по всички магьоснически въпроси, които могат да имат отношение към сигурността на Западните владения. — Той се засмя. — Не срещнах никакви затруднения да убедя Негово величество в необходимостта да ратифицира подобен документ. Пъг, ти се занимаваш с тези въпроси от години, но сега ти се дава властта да се разпореждаш с офицери и благородници, без да се налага да прибягваш до моята помощ. Сега вече си официален придворен крондорски магьосник.