Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Какво? — В нетърпението си Мороулф удари войника и го повали на земята. — Казвай, ако ти е мил животът — обърна се той към другия.

— Милорд, отзад се показа един грамаден дракон, какъвто никой никога не е виждал. Тялото му излъчваше светлина и бе покрито с разноцветни отблясъци, а на гърба му яздеше магьосник с черни дрехи. Той извика, че Мурмандамус е лъжепророк и че пророчеството също е лъжливо, а после драконът изпусна огнена струя, толкова гореща, че чак ние я почувствахме. Господарю, баща ти и Мурмандамус се сгърчиха пред погледите ни, превърнаха се на пепел и бяха издухани от вятъра, а Господарят на Запада, принц Арута, остана невредим между тях!

Мороулф зави от болка и гняв и започна да удря войника.

— Проклети магьосници и пророци! — Накрая се изправи и огледа стражата си.

— Предайте на всички — рече той мрачно. — Връщаме се на север. Край на това безумие!

Моределите се завтекоха да предадат заповедта. Мороулф се обърна и бавно пое към лагера. Едва измина, няколко крачки, когато от сенките се показа неясна фигура.

— Милорд?

— Какво? — попита нетърпеливо Мороулф. Твърде късно забеляза, че заговорилият го продължава да се приближава към него, а когато го позна и извика, Нараб вече бе забил кинжала в гърдите на сина на своя враг.

Мороулф рухна на колене с разкривена от изненада уста и се просна възнак.

— Ние изпълнихме, каквото се искаше от нас — произнесе един глас от мрака.

Нараб се обърна.

— А аз ще изпълня моята част.

От гората се появи Мартин Дълголъкия с елфите си и Нараб продължи:

— Семейството ми е отмъстено. Сега вече мога да отведа хората си у дома.

— Няма да ви пречим, стига да се придвижвате на север — рече херцогът на Крудий. — Но никога вече не се връщайте на юг.

— Сега на север силата е у Лиалан и моите Снежни леопарди. Докато ние сме на власт, ще стоим оттатък планината. — Той вдигна ръка към Мартин и елфите. — Но вие също си стойте от тази страна.

Нараб се обърна и тръгна, а Мартин рече на елфите:

— Да се върнем в Сетанон, за да узнаем каква е тази мистерия, която току-що чухме. Ще ми се да намеря Пъг и да го попитам как така Мурмандамус се е надигнал от гроба, за да бъде убит повторно.

Елфът, към когото се обърна, кимна замислено.

— Брат ми сигурно ще се зарадва — подметна Мартин, — когато се върне и открие, че владенията му са в безопасност.

След това Дълголъкия преметна оръжието, на което дължеше името си, през рамо и закрачи на юг, като си подсвиркваше безгрижно. Макар да не знаеше подробностите за случилото се в Сетанон, вече не се съмняваше, че победата е на тяхна страна и че поне засега бъдещето им е осигурено. Останалото щеше да си дойде на мястото е времето.