Край развалините на Вавилон
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- ISBN: 954-17-0151-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край развалините на Вавилон». Краткое содержание книги:
— С удоволствие! Но нека говорим на немски!
— Както желаете! — изрази той веднага съгласие на този език. — Сигурно има нещо, което трябва да знаем само ние двамата?
— Да, голямата стойност на контрабандисткия склад. Имам предвид, че там трябва да получат достъп само доверени лица.
— Изцяло съм на ваше мнение. Но не е изключено да се стигне до битка в тези подземни помещения, нали?
— Възможно е, наистина, но мисля, че ще съумеем да я избегнем. Ако складът падне в ръцете ни, ще принадлежи на правителството на падишаха. Екселенц навярно е на същото мнение?
— Определено. От само себе си се разбира, че ще има подобаващо възнаграждение за хората, на които ще дължим тази печалба.
— Добре, хващам се за думата ви!
— Така ли? Искате… за себе си…? — попита той малко невярващо. — Е, та нали определено вие сте този, благодарение на когото ще е възможно…
— Моля — прекъснах го, — не аз съм този, а моят стар бинбаши от Багдад. Ако не беше ми разказал какво му се е случило в Бирс Нимруд, сега нямаше да е възможно да сложим край на занаята на Сефира. Той е бил принуден да предаде цялото си състояние, така че за него моля полагаемото ми се възнаграждение, екселенц!
Осман паша ми подаде ръка и каза развълнувано:
— Помислих си го! Другояче не можеше да бъде! Ето го че излиза наяве познатият Кара Бен Немзи, който се грижи не за себе си, а за честните и онеправданите! Вашият бинбаши ще получи толкова, колкото определите вие. А сега ние се нуждаем от войници. От какъв род войска и колко?
— Само конница, заради бързината.
— Ще я имаме.
— Не знам колко членове от същинската банда на Сефира са налице и колко гхазаи е вербувал, но смятам, че петдесет кавалеристи ще са ни достатъчни.
— Ако поискате, ще наредя да потегли целият гарнизон!
— Благодаря! Ако работата беше в мои ръце, щяха да са ми необходими по-малко от петдесет.
— Но защо не искате?
— Заради отговорността.
— Я стига! Аз не съм тукашен. Не съзнавате ли, че ще ми откажете голяма услуга, ако ме освободите от тази работа, заемайки се с изпълнението? Познавам ви и знам, че не мога да поставя пълномощието в по-добри ръце. И така, моля ви, направете го и… дайте си ръката!
Той ми подаде ръка и понеже се поколебах, прибави усмихнато:
— Обещавам дори предварително да ви възнаградя с една радост, вас и един друг!
— Каква радост?
— Почакайте миг! Как се казва кол агаси, за когото се застъпихте?
— Амуд Махули.
— Добре, ще се върна след две минути!
Осман паша даде знак на миралая да го последва и отиде в съседната стая, където имаше прибори за писане. Когато отново дойдоха, полковникът тайно ми се усмихна съучастнически — навярно бе трябвало да даде сведения. Генералът държеше лист хартия, който ми връчи с думите:
— От днес Амуд Махули е бинбаши. Ето ви временната ратификация като гаранция за същинската заповед за повишение, която ще последва до няколко дни. Можете да му я дадете, когато сметнете за добре. От мен и миралая той засега няма да узнае нищо. Можете да превърнете нещата във възнаграждение. Виждате, че удовлетворявам желанието ви. А сега още веднъж ръката ми, ще я стиснете ли най-сетне?
— Да, от все сърце — отговорих, като му подадох ръка, сгънах после документа и го прибрах в джоба.
— Добре! Решавайте какво ще правим! Но не вземайте по-малко от петдесет ездачи, защото при всички случаи е по-добре да имате десет мъже в повече отколкото един по-малко!
— Тогава ще помоля за шейсет, защото десет ще трябва да останат при конете.
— Хубаво! И по-нататък?
— Тези шейсет човека да бъдат командвани от моя стар Амуд Махули, който във всичко трябва да ми се подчинява.
— Съгласен! После?
— Един пакет свещи и кибрит.
— Повече нищо?
— Да, повече нищо. Аз свърших и имам само още един въпрос. Ще може ли екселенц да напусне града, ако изпратя куриер?
— Ако изпратите такъв, значи се нуждаете от мен и аз ще дойда.
— В такъв случай ще помоля подразделението да се подготви по най-бързия начин за марша и да се подсигури един кон за пишкхидмет баши!
— Трябва да дойде с вас?
— Да, имам нужда от него.
— Само че аз не го считам за много куражлив!
— Аз искам да имам само човека, не неговия кураж, какъвто той действително не притежава. Този персиец ми е необходим за една пасивна роля.
— О, предполагам, че искате да придадете на нещата, както си ви е в маниера, малко пикантен привкус?