Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лордът насреща му закима.
— А Беки открадна и плановете ми за хотелския бизнес.
Бесъл се ухили. Поне следеше мисълта му. Снижи гласа си:
— Да. Изпратил съм някои документи в хотелската ти стая. Изглеждат съвсем истински. Намерихме един тип в Бруклин, който може да фалшифицира пощенски марки. Изглежда така, сякаш още преди години си регистрирал и двата бизнес плана. След интервютата ще заведем дело в съда. После ще свикаме пресконференция, за да го обявим публично. Пийт се ухили широко. — Каквото и да стане в съда, с бизнеса им ще е свършено. Никой от клиентите не иска да се забърква в скандал. Но запомни, че днес трябва да изглеждаш като човек с разбито сърце. Не отмъстителен. А по-скоро огорчен.
Рупърт погледна презрително дребния човек пред себе си. В косата му имаше гел. Приличаше на шаман, който се опитва да продаде змийска отрова като лек.
— Мисля, че мога да се справя — заяви той.
Лита пристигна във Феърфийлд в осем вечерта. Беше прекарала деня в офиса си, опитвайки се да излъчва пълно спокойствие и дори не се бе обадила на шефовете на „Коста“. Каза на всички, освен на Хари, че това е нещо очаквано и не бива да се тревожат. Но вътрешно кипеше.
Безпочвените обвинения на Беки Ланкастър и категоричното й отричане — дали можеше да й се вярва? Или бяха само хитър план, за да предотвратят отмъщението й?
Реши да иде до Феърфийлд, за да разбере. Взе личната си кола. Дългата алея и изправените на задни крака лъвове върху колоните на входната врата бе всичко, което помнеше от посещението си преди години. Беше студена нощ с ярки звезди. Наложи се да натисне рязко спирачки, когато от горичката край пътя изскочи сърна и големите й ужасени очи блеснаха под светлината на фаровете.
Четиридесета глава
Лоугън чу звука от гумите по чакълената алея.
— Пристигна — каза той. Сложи ръка на рамото на Беки и силните му пръсти погалиха гладката й кожа. Усещаше как е застанал покровителствено зад нея, как тялото му се напрегна, за да я защити от опасността. — Искаш ли да остана?
— Не, освен ако не е дошла с телохранител. — Тя му се усмихна леко, макар стомахът й да се преобръщаше. — Ще се оправя. Трябва да разбера какви са отношенията ми с тази жена.
— Нека поне да я посрещна. — Лоугън се ухили. — Любопитен съм.
На вратата се позвъни. И двамата скочиха от местата си, но той бе по-бърз.
На входа стоеше млада жена, приблизително на възрастта на Беки и доста по-ниска от нея. Изглеждаше закръглена, с фигура като пясъчен часовник, облечена в бежови кожени панталони с ресни и кашмирен пуловер в същия цвят, криещ разкошните й гърди. Носеше ботуши на висок ток, които я правеха почти толкова висока, колкото и Беки, а тъмната й коса се спускаше свободно по раменете — блестяща, с леко подвити краища. Имаше тъмни живи очи, кожа с цвят на кафе с мляко и силен грим. Погледът на Лоугън забеляза плътния слой спирала, блясъка за устни и ружа по страните й.
— Аз съм…
— Да, знам. — Той се взря студено в очите й. Тя отвърна на погледа му също толкова решително. — Жена ми ви очаква в кабинета си.
— Благодаря — каза Лита и мина покрай него. — Знам пътя.
Лоугън се възхити на дупето й, когато му обърна гръб. Тя изглеждаше съвсем различна от жена му — бляскава, модерна, нахакана, властна. Носеше силен грим и прилепнали по тялото дрехи. Изглеждаше добре, но просто не беше негов тип. Лоугън си представи нежните и деликатни гърди на Беки с розови връхчета, настръхнали и набъбнали… Усети възбудата в слабините си и бързо се оттегли нагоре по стълбите. Не биваше да сравнява Беки с други жени, поне не и докато наоколо имаше хора. Желаеше я веднага. Трябваше да си вземе студен душ.
Той не се притесняваше като Лита. Тя приличаше на дива котка, но и жена му бе същата, ако човек надникнеше под повърхността. Беки можеше да се справи. Може би Лита трябваше да дойде с подкрепления.
Беки седеше в любимото си чернено кожено кресло с папка на коленете и се преструваше, че чете. Спокойно вдигна очи, когато Лита Корнън нахлу вътре и решително затвори вратата зад гърба си.
— Седни — предложи Беки.
Лита остана права и огледа стаята.
— Виждам, че мястото не се е променило особено.
— Не и в тази част от къщата. — Проклета да съм, ако стана заради нея, мислеше си Беки. — Стаите ни за гости имат самостоятелни бани, но те са дискретно направени.
— Дискретност. — Лита саркастично повтори думата. — Напоследък не се радваме много на това качество, нали така?