Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Да, да. Правилно си постъпила.
На Беки й се прииска да си загризе ноктите от яд. Справяха се отлично, но бяха похарчили и доста пари. Без гостите и с огромните суми, които плащаха, „Ланкастър“ щеше да изпадне в ситуация, която наричаха „криза в бюджета“.
Независимо дали приемаха гости или не, на персонала трябваше да се плаща. Имаше ипотеки. Беки разполагаше със спестени средства, разбира се, но щеше доста да се затрудни. Ако продължаваше така, щеше да й потрябва допълнителен заем.
Не бяха работили много дълго, та кризата да не ги засегне. Целият бизнес на Беки се крепеше на добрата й репутация. Ако нещо се объркаше…
Тя крачеше неспокойно напред-назад в библиотеката.
— Заради онази Лита Конрън е. Проклета кучка! Мислех, че сме сключили споразумение.
— Може би примирието е изтекло.
— Може би. — Лицето на Беки изглеждаше мрачно. — Няма да я оставя да ме унищожи. Шарън, обади се на банките. Уговори ми среща за нова кредитна линия. Мога да играя също толкова грубо, колкото и тя.
Шарън кимна и тръгна към телефона, но той звънна, преди да е достигнала до слушалката.
— Добро утро, хотели „Ланкастър“ — каза тя. После веждите й подскочиха нагоре. — Почакайте за секунда. Ще проверя дали може да говори с вас. — Закри слушалката с длан. — Представи се като Розалита Конрън.
Беки грабна телефона.
— Резервацията е на името на Линкастър. Барон Ланкастър — повтори Пийт Бесъл.
Стоеше пред входа на „Уилтън“, на „Пикадили“, прочутия рибен ресторант, предпочитан от висшата класа и политиците в Лондон. Вече мразеше това място. Първо, не харесваше особено рибата. А сега и тази приглушена светлина и тихите учтиви разговори, които изпълваха помещението, го караха да се чувства неловко, сякаш обувките го стягат. Леко размърда мускули в скъпия си костюм от „Сакс“ и му се прииска да е облечен с нещо по-британско. Повече в стила на „Савил Роу“.
Но все едно. Рупърт искаше да се срещнат тук, а точно сега огромното и крехко его на Рупърт трябваше да бъде умилостивено. Беше близо до публично оповестяване на тайния си план. Пийт вече бе спечелил огромна премия от борда на „Дохъни“ заради връщането на договора с „Коста Рика“. Всичко вървеше по график. С надвисналите съдебни дела и интереса на пресата към фирмата по-благоразумните клиенти щяха да бягат от „Ню Уейв“ като от чума. Лично той пет пари не даваше за Беки, но пресата тук можеше и да прояви интерес, а това би помогнало на Бесъл да унищожи Лита.
— Негова светлост вече е тук, сър. Ще ви заведа при него.
Салонният управител поведе Бесъл покрай редицата маси към дъното на залата. Обикновено той би се засегнал от подобно място, но вече знаеше, че англичаните не държат масите им да се виждат добре. Всъщност те явно предпочитаха дискретността. Все едно за Рупърт Ланкастър повече нямаше да има никаква дискретност.
Забеляза, че Рупърт вече си е поръчал голямо мартини. „Този тип е на път да се превърне в истински пияница“, помисли си с неодобрение Пийт. Пък и прекалено много обичаше белия прах. Само му дай лъжичка и е готов да погълне цялото шишенце. Предната нощ бяха ходили в популярния нощен клуб „Трампс“ и Рупърт се бе държал доста неприлично — гълташе наркотици като обезумял, прегърнал две обикновени проститутки с големи гърди… все още тийнейджърки.
— Здрасти, Пийт! — поздрави го Рупърт, без да става от мястото си.
— Здрасти. — Пийт седна. — Умирам от глад.
— Наистина ли? Аз май не мога и една салата да хапна — забърбори Рупърт.
„Разбира се, че не можеш, наркоман такъв. Ти си на диета с колумбийски прах“, помисли си Бесъл.
— Мисля да опитам рибената чорба. А сега, колкото и да е досадно, се налага да поговорим делово.
— Гостите й отменят резервациите си — каза Рупърт. — Има много разходи. — Той дори потри доволно ръце.
— Уредил съм още едно интервю с Дорийн Евънс, както и с Фелисити Менърс и Ричард Фарингдън. Последните двама пишат за „Дейли Мейл“ и за „Експрес“. Интересуват се от романтичната страна на историята, от твоята гледна точка. Галантният английски лорд, пропъден от старото семейно гнездо от една амбициозна американка — не успя да сдържи подигравката си Бесъл. За щастие Рупърт не следеше внимателно думите му. — А после друга американка открадва компанията му — собствената му годеница, която го предава.