sineokomomche [bg]

— Моля те, мамо!

Ако беше в измислените разкази, нашият герой щеше да разбие вратата или пък ако не успее да направи това, ще се метне през прозореца и ще се приземи на земята отвън. Само в реалността вратата не може да бъде разбита — за разлика от sineokomomche, както несъмнено би потвърдил скок от прозореца, който ще го просне в агония на ледения бетон долу.

Не, той е в капан. Вече го съзнава. Каквото и да планира мама, той е безпомощен да го осуети. Чува я долу, стъпките й в коридора, обувките й по излъскания паркет. Подрънкването на ключове. Излиза.

— Мамо! — В гласа му се долавя отчаяние. — Мамо! Не вземай колата! Моля те!

Тя почти никога не взема колата. Въпреки това той знае, че днес ще го направи. Само на няколко пресечки е, на ъгъла на „Мил Роуд“ и на „Вси светии“, само че мама понякога е нетърпелива — и знае, че онова момиче го очаква, онова ирландско момиче с всичките му татуировки, което разби сърцето на нейното малко момче…

Откъде е разбрала какво планира той? Може би от мобилния му, оставен на масата в коридора. Колко глупаво от негова страна да го остави така подмамващо. Нищо по-лесно от това да отвори пощенската му кутия, да прочете последния разговор между сина си и Albertine.

Albertine, мисли си тя и се подсмихва. Роза и под всяко друго име12. Освен това тя знае, че ирландското момиче вече е виновно за смъртта на единия й син, а сега застрашава и другия. Може би осата в буркана го е убила, но Глория знае, че смъртта на Найджъл нямаше да бъде факт, ако не беше тя. На глупавия и завистлив Найджъл, който най-напред си падна по това ирландско момиче, а после, когато научи, че брат му я следи и я снима, първо заплаши, а после използва и юмруците си върху нещастното и безпомощно sineokomomche, затова се наложи мама най-сетне да предприеме мерки и да го приспи като бясно куче, да не би историята да се повтори…