sineokomomche [bg]

Не знам какво се крие зад това. Да не би да очаква да прекъсна всичко и да хукна? Като цяло, съмнявам се. Най-вероятно си играе с мен и се опитва да ме извади от равновесие. Орхидеята му е на задната седалка на колата ми, притисната между два кашона. Кой знае защо не искам да я оставям тук. Изглежда толкова безобидна с малките си цветове.

После ми хрумва нещо. Напира заедно с уханието на орхидеи. И ми се струва толкова ясно, толкова красиво, като маяк насред дима.

Всичко трябва да свърши някъде, нали разбирате? Твърде дълго го следвам по този път като недъгаво дете подир Свирача от Хамелин. Той ме направи такава. Играя му по свирката. Кожата ми е карта, покрита с белези и със следи на онова, което той ми е сторил. Но вече го виждам такъв, какъвто е наистина, момчето, което толкова пъти извика „убийство“, че накрая някой му повярва…

Познавам навиците му по-добре от своите. Ще тръгне от къщи в четири и четирийсет и пет, преструвайки се както винаги, че отива на работа. Сигурна съм, че точно тогава ще направи своя ход. Няма да може да устои на притегателната сила на „Розовата зебра“ с нейната топла и приветлива светлина и с мен вътре, сама и уязвима, като мушица във фенер…

Ще кара колата си, синьо пежо. Ще кара по „Мил Роуд“ и ще паркира до ъгъла на църквата „Вси светии“, където са разчистили снега. Ще огледа улицата — вече пуста — и после ще отиде пеша до „Розовата зебра“, като се промъква в сенките покрай сградите. Вътре радиото свири достатъчно силно, за да не го чуя, когато влиза. Днес не е станцията с класическа музика, макар че аз не се боя от музиката. Този страх беше на Емили. Сега „Фантастичната симфония“ не оказва никакво въздействие върху мен.

Вратата на кухнята е с резе. Много лесно се отваря — докато го прави, вдига поглед към неоновия надпис, бавно пулсиращите букви „Розовата зебра“ и илюзорния им мирис на газ…

Виждате ли? Познавам слабостите му. Използвам дарбата му срещу него, дарбата, която получи от брат си, и когато го връхлети истинската миризма, той просто ще пропъди илюзията, както е правил много пъти досега — поне докато влезе вътре и остави вратата да се затвори зад него.

Понагласила съм нещо на вратата. Бравата вече не се върти отвътре. А газта ще е пусната от часове. В пет всяка искра ще може да я подпали — включване на осветлението, запалка, мобилен телефон…