На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
И не стига това, ами този облак или както го наричаше Карл, тази сянка все още покриваше собствената ми родина.
Наистина, Виетнам беше най-ужасното нещо, случило се с Америка през този век, и навярно можеше да се каже и обратното.
Телефонът иззвъня и аз влязох, за да отговоря.
— Ало.
— Само исках да ти пожелая успех утре.
— Благодаря.
— Ако с теб се случи нещо и се разделим…
— Сюзан, телефоните не са сигурни. Зная какво искаш да кажеш и тъкмо щях да ти се обадя.
— Искаш ли да дойда при теб?
— Не. И двамата сме уморени.
— Добре. Къде и кога ще се срещнем утре?
— В шест часа в бара на хотела. Ще те черпя.
— Добре… а ако закъснееш?
— Прати факс на госпожа Кей. Помниш ли номера?
— Да.
— Предай й всички подробности и изчакай до факс машината или опитай да се свържеш по телефона от пощата.
— Зная.
— Зная, че знаеш. Ти си професионалистка.
— Пол?…
— Да?
— Нямах право да се разстройвам заради онзи послеслов. Извинявай.
— Забрави за това.
— Това между нас е само тук и сега. Казах го съвсем сериозно.
Оставих думите й без отговор.
— Ей, прекарах страхотен ден. Честита Нова година.
— И аз. Честита Нова година и на теб.
Затворихме.
Така. Имах проблем с жена във вражеска държава накрай света, опитваха се да ме арестуват или убият, беше четири часът и на сутринта трябваше да се явя при ченгетата, после по обяд имах вероятно опасна среща. И все пак, кой знае защо, това не ме безпокоеше. Всъщност не ме вълнуваше пялото премеждие по магистрала 1, включително убийството на двамата полицаи и мъчителното връщане в миналото.
Познавах това чувство: режим „оцеляване“. Животът престава да е сложен. Всичко се свежда до целта да се прибереш у дома.
26.
Не беше най-тежкият новогодишен махмурлук в живота ми, обаче май никога не се бях събуждал толкова рано, за да го осъзная напълно. Взех душ и облякох най-късметлийските си дрехи — син блейзър, бяла риза, панталон цвят каки и мокасини.
Извадих кутия портокалов сок от минибара и изгълтах два аспирина заедно с хапчето против малария. Добре че не ми бяха дали таблетка за самоубийство, защото се чувствах достатъчно кофти, за да я изпия.
Слязох долу, прескочих закуската и извървях пеш няколкото преки до улица „Бен Нге“, където се намираше имиграционната полиция.
Беше студена влажна утрин с висока облачна покривка и улиците пустееха, целите в боклуци от предишната нощ.
Помислих си, че може би трябваше да се обадя на Сюзан, обаче понякога малко раздяла действа благотворно. Бях прекарал повече време далеч от Синтия, отколкото заедно с нея, и страхотно се погаждахме. Е, може би не чак страхотно, ама биваше.
Стигнах до панелната сграда на участъка и влязох. В малкото фоайе седеше униформен виетнамец, който ме попита на английски:
— Какво иска?
Вместо да отговоря и да объркам тоя идиот, му дадох ксерокопие на писмото от полковник Манг и той го прочете, изправи се и изчезна в коридора зад бюрото си.
След минута отново се появи.
— Стая. — И вдигна два пръста.
Отвърнах на мирния знак и отидох в стая 2, малък кабинет, чиято врата бе отворена. Зад бюрото седеше униформен мъж на моята възраст, който явно страдаше от още по-тежък махмурлук.
Не ме покани да седна, само известно време ме наблюдаваше. И аз го наблюдавах. Помежду ни премина нещо неприятно.
На бюрото лежаха коланът и кобурът му, в който имаше деветмилиметров чиком. В нито един американски полицейски участък не можеш да се доближиш до оръжието на ченге. Тук ченгетата бяха немарливи и арогантни. Това ме обиди, а висенето прав ме вбеси.
Ченгето погледна писмото в ръката си.
— Кога пристигнал в Хюе?
Беше ми дошло до гуша от тия глупост.
— От хотел „Сенчъри Ривърсайд“ са ви съобщили кога съм пристигнал. Знаете къде съм отседнал за три дни. Други въпроси?
Не му хареса нито отговорът, нито тонът ми. Виетнамецът повиши глас и почти пискливо попита?
— Защо не се явил тук вчера?
— Защото не исках.
И това не му хареса. Искам да кажа, човекът беше работил на Нова година, в главата му се блъскаха винени дяволчета, а някакъв кръглоок му се дървеше.