На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Северновиетнамската армия изненадващо превзе града в навечерието на Тет, по време на временното примирие. Трябваха трийсетдневни бомбардировки и сухопътни атаки, за да ги прогоним. Това е то войната.
Сюзан кимна.
— И все пак… жалко.
— Комунистите обикаляли града с имената и адресите на хора, които искали да ликвидират. Разстреляли над три хиляди военни и цивилни. Вашият екскурзовод каза ли ви това?
— Не.
Погледнах на северозапад.
— Моята пехотна рота се беше окопала на ония хълмове, ей там на хоризонта. Виждахме бушуващите сражения в Куанг Три и Хюе. Спуснахме се от хълмовете и се опитахме да не позволим на комунистическата войска да избяга от Куанг Три. После продължихме на юг и пресякохме пътя на бегълците от Хюе.
Тя проследи погледа ми и попита:
— Значи и ти си бил там?
— Да.
— И сраженията са се водили в града, така ли?
— Да. На този бряг на реката, точно където се намираме сега, се бяха окопали морските пехотинци и контролираха Новия град. Куанг Три е на шейсетина километра на север от тук по магистрала номер едно.
— Трябва да идеш в Куанг Три.
— Май наистина ще отида. Изминах дълъг път.
— Ще ми се да дойда с теб, ако искаш компания.
Кимнах.
— Френските войници наричали отсечката от магистрала номер едно от Хюе до Куанг Три „Безрадостния път“. Името останало и ние също й викахме така, макар че някои й казваха „Пътя на засадите“ или „Сдухания път номер едно“.
— Къде е долината А Шау? — попита Сюзан. Посочих на запад.
— Ей там, оттатък оная планинска верига, на седемдесетина километра, близо до лаоската граница. Уединена е, по-скоро е каньон, отколкото долина, заобиколена е от планини и през по-голямата част от годината е потънала в облаци. Понякога е труднодостъпна.
— Идвам с теб. Погледнах я и се усмихнах.
— Наистина ли преди си била скучна?
— Скучна и глезена. Ако рум сервисът се забавеше, изпадах в ярост.
За последен път погледнах Хюе, обърнах се и влязох в стаята. Отидох в банята, избръснах се и взех душ. Любихме се на удобното легло, после заспахме.
Станахме в шест, облякохме се и слязохме в ресторанта, където имаше шведска маса с новогодишната вечеря.
Всичко беше заето и ни дадоха малка маса за двама до крайречната градина, която според Сюзан не била много далеч от заровения й пистолет.
Всички бяха европейци или американци и забелязах тримата, които бях видял по-рано. Седяха на маса с няколко жени и по жестовете и поведението им прецених, че дамите не са им нито съпруги, нито приятелки. Мъжете бяха в стихията си и жените или бяха очаровани, или се преструваха на такива.
Оркестърът свиреше весела музика и ресторантът представляваше море от усмихнати лица, искрящ кристал и бързащи сервитьори. През 1968-а такова нещо не бе възможно.
Една от шведските маси беше отрупана с истински виетнамски празнични блюда с надписи на няколко езика, за да могат всички да избягват повечето от тях. На другите маси имаше европеизирани виетнамски ястия, китайска кухня и западна храна. Със Сюзан се изплюскахме като прасета, като се тъпчехме с клечки за ядене, ножове, вилици и пръсти.
В девет излязохме от хотела и прекосихме Благоуханната река по моста Транг Тиен.
Вечерта бе хладна и небето се беше изяснило. Луната съвсем бе изтъняла и скоро щеше да изчезне, звездите ярко сияеха. Хиляди хора крачеха по алеята между реката и високите стени на Цитаделата. Градът беше украсен с червени знамена, сградите бяха обкичени със светещи гирлянди и китайски фенери.
Центърът на веселието, изглежда, се намираше около историческата кула срещу главната порта. Там седяха или се разхождаха цели семейства, поздравяваха се и си честитяха новата година.
— Индивидуалното използване на фойерверки е забранено, но градът сигурно ще изстреля няколко ракети като в Сайгон — каза Сюзан. — Когато преди три години пристигнах във Виетнам, фойерверките все още бяха разрешени и на Тет в целия град се гърмеше като в бойна зона.
— Това ми е познато.
Грамадната порта срещу кулата беше отворена и вътре се виждаше декоративен мост, който водеше към императорския палат. Самият дворец бе голям, построен от камък и червено лакирано дърво и с традиционния керемиден покрив. Беше осветен с прожектори и украсен за празника. Зачудих се как е избегнал бомбардировките, но Сюзан поясни: