Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
Говен казваше:
— Очертават се велики събития. Загадъчно е това, което революцията прави сега. Зад видимото дело има невидимо дело. Едното прикрива другото. Видимото дело е свирепо, невидимото дело е възвишено. В този момент аз съвсем ясно различавам всичко. То е необикновено и красиво. Било е необходимо да си послужим с материали от миналото. И поради това е странна тази деветдесет и трета година. Върху една варварска основа се строи храмът на цивилизацията.
— Да — отвърна Симурден. — От това временно ще се роди трайното. Трайното — това значи правото и дългът, които вървят паралелно, пропорционалният и прогресивният данък, задължителната военна служба, равноправието без никакво отклонение и над всичко това тази права линия — законът. Република на абсолюта.
— Аз предпочитам — каза Говен — републиката на идеала.
Той замълча, после продължи:
— О, учителю мой, във всичко, което току-що казахте, къде поставяте предаността, саможертвата, себеотричането, взаимното великодушно доброжелателство, любовта? Да се постави всичко в равновесие е добре; да се постави всичко в хармония е още по-добре. Над везната има лира. Вашата република дозира, измерва и насочва човека; моята република го възнася в необхватния лазур; това е разликата, която съществува между една теорема и един орел.
— Ти блуждаеш в облаците.
— А вие в сметките.
— Хармонията е една мечта.
— И в математиката има мечти.
— Аз бих желал човекът да бъде създаден от Евклид516.
— А пак аз — каза Говен — предпочитам да е създаден от Омир.
Строгата усмивка на Симурден прониза Говен, сякаш за да възпре тази душа.
— Поезия. Пази се от поетите.
— Да, познати ми са тия думи. Пази се от полъха на вятъра, пази се от слънчевите лъчи, пази се от благоуханията, пази се от цветята, пази се от съзвездията.
— Нищо от това не може да те нахрани.
— Кой знае? Идеята също е храна. Да мислиш значи да ядеш.
— Без абстрактности. Републиката е две и две правят четири. Когато дам на всеки това, което му се полага…
— Ще трябва да дадете на всеки и това, което не му се полага.
— Какво разбираш под това?
— Разбирам огромната взаимна отстъпка, която всеки дължи на всички и всички дължат на всеки и която е същността на социалния живот.
— Извън строгия закон няма нищо друго.
— Има всичко.
— Не виждам нищо друго освен правосъдие.
— Аз пък виждам по-високо.
— Какво впрочем има над правосъдието?
— Справедливостта.
От време на време те се спираха, сякаш се разминаваха два лъча.
Симурден подзе:
— Бъди по-конкретен, моля те.
— Добре. Вие искате задължителна военна служба. Срещу кого? Срещу други хора. Аз не желая военна служба. Аз искам мир. Вие искате да подпомагате бедните, аз искам да се премахне бедността. Вие искате пропорционален данък, аз не искам никакъв данък. Аз искам обществените разходи да се сведат до минимум и да се изплащат от принадената стойност на обществените средства.
— Как смяташ да се постигне това?
— Така: най-напред да се премахнат всички форми на паразитизма: паразитизмът на свещеника, паразитизмът на съдията, паразитизмът на войника. След това да се използуват всички богатства; вие хвърляте тора в канала, хвърлете го в браздите. Три четвърти от земята са целини, обработете земята на Франция, премахнете излишните пасбища; раздайте общинските земи. Нека всеки човек си има земя и всяка земя си има стопанин. Вие сто пъти ще увеличите обществения продукт. В този час Франция дава на селяните месо само за четири дни в годината; а ако добре се обработва, ще изхранва триста милиона души, цяла Европа. Използувайте природата, тази огромна пренебрегната помощница. Впрегнете да работят за вас всички ветрове, всички водопади, всички магнетични потоци. Земното кълбо е огромна мрежа от подземни артерии; в тази мрежа има мощни залежи от вода, земно масло, огън; пробийте тези артерии, за да бликне тази вода във вашите резервоари, това земно масло във вашите лампи, този огън във вашите огнища. Помислете за силата на вълните, на прилива и отлива, за движението на водите. Какво е океанът? Една огромна неизползувана сила. Колко е глупава земята! Да не използува океана!
— Ти си потънал в мечти.
— Не, в самата действителност.
Говен подзе:
— А жената? Какво правите от нея?
516
Евклид — прочут древногръцки математик, живял през царуването на Птоломей I (III в. пр.н.е.).