Вестители
- Автор: Владимирова Цветелина
- Серия: Проклятието на Воронина #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: OrangeBooks
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Вестители». Краткое содержание книги:
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
Поех си въздух, за да изкарам мрачните мисли от главата си, и се взрях в далечината, в самия край на залата. Беше толкова пуста, студена в своята идеална красота. Тя бе символът на Палатата на вестителите. Мястото, където Орденът е посрещал представители на Тайния кръг толкова много години. Тук са идвали дворцови пазители и тук е била посрещана Пророчицата. На това място са посвещавали членовете на Ордена и са посрещали млади вестители като мен.
Долових движение зад себе си и се обърнах рязко, за да видя кой беше влязъл. Високата фигура на Игор стоеше пред отворените врати на залата неподвижно, а погледът му, вперен в мен, ме изгаряше. Аз го погледнах безмълвно и се запитах дали си спомняше как се е почувствал първия път, когато ме преведе през тези врати. Той закрачи и продължи да обикаля залата в мълчание. И той, потънал в мислите си, не обели и дума и не наруши тишината. Погледнах през високите прозорци и видях преспите сняг, струпани на терасата. Когато се обърнах Игор беше с гръб към мен. Стоеше гордо изправен, както винаги всяващ респект дори с мълчанието си. Тялото му се извисяваше и някак не изглеждаше толкова нищожен колкото всеки друг, застанал в тази зала. Извърна се към мен и ме запита:
— Ксения, какво има? — аз само го погледнах и не можах да скрия нарастващата тъга в очите си. — Не искаш да си тръгнеш от нея, нали? — запита ме нежно.
Гласът му ме погали с успокояваща нотка. Кимнах. Знаех, че имаше предвид Зоя.
— Всичко е наред. Ще я видим отново — той се наклони леко към мен и с едната си ръка отмести кичур от косата ми, която сега блестеше в тъмни абаносови нюанси. — Когато всичко свърши.
— Уморена съм от битки — промълвих едва чуто в тишината. — Уморена съм от това да се озъртам постоянно и да чакам да ме нападнат. Но вече знам, че нямам друг избор.
Отново се обърнах назад и закрачих към прозорците. С тъжна усмивка си спомних, че това беше дежа вю. Вече съм изживявала тези чувства. Когато все още не можех да проумея истината за този свят. Света, за който ми разказа Игор, и който зърнах във видението си, когато ме отвеждаше от София. Сякаш беше минала цяла вечност.
— Ще се справя с това — отвърна твърдо, сякаш не допускаше нещата да се развият другояче. — Трудно ли ти е да напуснеш това място? — запита ме любопитно.
Стоеше все така гордо изправен. Аз го погледнах с натежали клепачи и се усмихнах повече на себе си, отколкото на него.
— Така се оказва.
— Мислех, че мразиш Палатата.
— Аз също.
— Плакала си — отвърна някак загрижено.
Преглътнах тежко и се приближих към него.
— Хайде — подканих го. — Ако постоя още малко, ще се превърна в призрак.
Върнахме се обратно по коридора и взех сака си, оставен на пода. Побързах да се кача в колата, за да не се изкуша да погледна назад. Последното нещо, за което се сетих, беше Майкъл и писмото, което оставих за него:
Скъпи Майкъл,
Странно е как се стигна дотук, но ти пиша, за да се уверя, че знаеш колко много значиш за мен. Вярвам, че ще разбереш защо си тръгвам. Сигурно смяташ, че го правя, за да спася живота си и да избягам от опасността. В това вярва и Игор и съм убедена, че мотивите му да ме отведе оттук са именно тези. Само че аз знам, че където и да отида, никога няма да съм в безопасност. Не и докато не разбера защо е толкова важно да умра. Докато не направя нещо по въпроса… Сигурно си мислиш, че съм полудяла да смятат, че мога да направя нещо, с което да спра вампирите. Вероятно съм полудяла, но все пак се надяват да грешиш.
Когато те видях за първи път, усетих че между нас има нещо общо — нещо, което ни свързва. И ти го усети, нали? Затова вярвам, че ще ме разбереш. Ще открия истината за това коя съм, Майк, и ще убия кръвожадните, които убиха родителите ми. Ще ги убия преди да убият мен или да наранят още някого. Юри беше прав — не можем да разчитаме само на помощта на пазителите. Трябва да можем да се защитим. Тръгват си, но не знам къде ще ме отведе Игор. Не се безпокой, и ти като мен знаеш, че мога да му се доверя. Надявам се, че след като замина, вече ще сте в безопасност и няма да има нужда да се притесняват за вас. Грижи се за Юри. Знам, че Зоя ще го влудява, но също така знам, че ще го направи много щастлив.