Водосрез

— Ако се задържим много дълго наоколо, ще си търсим неприятностите — заключи Луси. — Тези ченгета няма да ни оставят на мира.

— Аха. И ако ме набележат, свършен съм — съгласи се Анхела. Озъби се надолу към потока от коли, изтичащ в тяхна посока, и се взираше така напрегнато, че според Луси направо се опитваше да различи Мария сред всички останали мравчици в тълпата бежанци.

Внезапно той каза:

— Сетих се как ще стане.

— Кое? — попита Тууми. — Не мога да ида дотам пеша.

— Значи, ставаме двама — съгласи се Анхела. — Ще трябва да продадем пикапа.

— Шегуваш ли се? — изгледа го гневно Луси. — Не е мой.

Той ѝ се ухили самодоволно.

— Нали искаш да видиш как ще се развият нещата?

Вбесяващо беше някой да е способен да наднича в главата ѝ.

В крайна сметка Луси успя да размени пикапа на Шарлийн срещу чифт евтини електрически пясъчни мотори, които Анхела спазари от изливащия се от града поток бежанци.

— Шарлийн ще ме убие — каза Луси, докато предаваше ключовете. Стрелна Анхела с мрачен поглед. — Знаеш ли колко коли изгубих, откакто се срещнахме?

Той имаше достойнството поне да си придаде смутен вид.

— Веднага щом се върна във Вегас, ще ти платя за всичко.

— Да, бе — съгласи се Луси. — Сигурна съм, че когато шефката ти не се опитва да те убие, разполагаш с изумителна служебна сметка.

Тууми успя да се качи на единия мотор, а Анхела и Луси взеха другия.

— Карай полечка с мен — предупреди той. — Хич не съм във форма за подскоци.

Потеглиха напряко, като заобикаляха проверовъчните пунктове и свистяха през светложълтия прахоляк. Криволичеха между креозотови храсти и високите бодливи пипала на окотильото, подминаваха юките и веднъж заобиколиха дори една, разклонена в красиво дърво.

Пустинята се променяше, осъзна Луси. Излезли бяха от Сонора и навлизаха в Мохаве. Сухи братовчеди, които се сливаха и преливаха едни в други, а те тримата бяха точно на границата на прехода.

Електрическите мотори съпровождаха пътуването им с изкуствен вой, но в пустинята не помръдваше нищо освен ветровете.

Когато стигнаха до реката, завиха нагоре по течението и следвайки неравния терен, търсеха пътеки, които може да водят надолу към брега, както и улики къде Мария би могла да избере да извърши прехода си.

Пътуваха часове наред, приближаваха се до водата, не намираха следи от момичето, принуждаваха се да се отдалечат, след това се връщаха отново, когато хълмовете и пътеките го позволяваха.

Моторите взеха да губят мощност. Луси спря техния.

— Какъв е проблемът? — попита Анхела.

— Горе-долу на половин заряд сме — отвърна тя. — Не сме си донесли панели за зареждане, пък ако ще и минимално да е.

— Доста път има назад — добави Тууми.

— Ако искате да се връщате, няма проблем — заяви водосрезът. — Аз продължавам. Няма нужда и вие двамата да участвате в приключението!