Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
- Така е. - Той въздъхна. - Добре, за сега стига толкова.
В настъпилата тишина двамата зареяха погледи към облените в лунна светлина поля. Изведнъж Тайенд рязко си пое дъх. Той скочи от стола си и влезе бързо в къщата, олюлявайки се леко заради изпитото вино. Денил се изненада от внезапното оттегляне на приятеля си, зачуди се дали да не го последва вътре, но после реши да остане и да изчака дали няма да се върне.
Докато си допълваше чашата с вино, Тайенд отново се появи.
- Погледнете тук.
Ученият разгъна една от рисунките от гробницата в скута на Денил.
- Говори се нещо за някакво място, откъдето е дошла жената.
Пръстът му потупа по един от йероглифите: полумесец и ръка, вписана в квадрат със заоблени ъгли.
- Не знам какво означава това, но ми се стори познато и ми трябваше малко време да се сетя откъде. В Голямата библиотека има една книга, която е толкова стара, че страниците й се разпадат на прах при твърде груби докосвания. Преди много векове тя е била собственост на един магьосник, Раленд от Кемори, който управлявал част от Елийн, преди тя да стане единна държава. В тази книга посетителите са записвали своите имена и титли, и целта на посещението си - макар повечето да са написани с един и същ почерк, което ме навежда на мисълта, че е бил нает писар, който да вписва имената на онези, които са били неграмотни.
На една от страниците го имаше същия символ. Спомних си го, защото не беше написан с писалка, а отпечатан. Беше червен, избледнял, но все още се виждаше. До него писарят беше записал „Кралят на Чаркан”.
Напълно естествено е да си помисля, че жената в гробницата е дошла от същото място - йероглифът прилича толкова много на отпечатъка. Но къде се намира това място Чаркан? - Тайенд се усмихна широко и потупа с пръст по картата. - Това е стар атлас, собственост на прапрадядото на Оренд. Погледнете тук.
Денил взе книгата от ръцете на Тайенд и свали светлинното кълбо по-ниско. Точно до пръста на Тайенд се виждаше кратка дума и рисунка.
- Шакан Дра - прочете на глас Денил.
- Сигурно щях да го пропусна, ако не бяха малкият полумесец и ръката.
Денил огледа картата и примигна изненадано.
- Това е карта на Сачака.
- Да. Планините. От тази карта не може точно да се разбере, но се обзалагам на двайсет златни монети, че Шакан Дра е близо до границата. Дали не си мислите също като мен, че една личност, чийто име няма да споменавам, е направила пътешествие до планините преди няколко години?
Денил кимна.
-Да.
- Мисля, че трябва да проучим още едно място.
- Но трябва да следваме планирания ни маршрут - напомни му Денил. Идеята да влезе в Сачака въобще не му хареса. Като се имаше предвид историята й, той нямаше представа дали местните ще го посрещнат с разтворени обятия. - Освен това Сачака не влиза в Обединените земи.
- Но пък мястото се намира съвсем близко до границата. На по-малко от ден езда.
- Не съм сигурен, че ще имаме време.
- Може да отложим малко завръщането си в Капия. Едва ли някой ще обърне внимание. - Тайенд се приближи до стола си и се тръсна в него.
- С няколко дни, може би. - Денил погледна замислено приятеля си. - Но аз си мислех, че вие ще бързате да се приберете.
Тайенд сви рамене.
- Не? Защо смятате така?
- Не ви ли чака някой?
- Не. Освен ако нямате предвид библиотекаря Иранд? Той няма да се обезпокои, ако закъснея няколко дни.
- И никой друг?
Тайенд поклати глава.
- Хмм. - Денил кимна замислено. - Значи не сте хвърлили око на никого, както намекнахте на приема на бел Аралад.
Ученият примигна изненадано, после стрелна Денил с поглед.
- Възбудих любопитството ви, нали? Ами ако ви кажа, че никой не ме чака, просто защото човекът не знае, че е обект на интереса ми?
Денил се засмя.
- Значи сте таен обожател.
- Може би.
- Можете спокойно да ми поверите тайната си, Тайенд. Ще я запазя.
- Знам.
- Веленд ли е?
- Не! - Тайенд го погледна укорително.
Денил почувства странно облекчение и извинително сви рамене:
- Виждал съм го няколко пъти в библиотеката.
- Опитвам се да го обезкуража - отвърна Тайенд и лицето му се изкриви в гримаса, - но той си мисли, че го правя само за да се докарам пред вас.
Денил се поколеба.
- Да не би аз да ви откъсвам от обекта на вашата симпатия?
За негова изненада Тайенд потрепна.
- Не. Този човек е, ах...
Наблизо се разнесоха стъпки. Двамата вдигнаха глави и видяха, че към тях се приближава Мейри и носи фенер. Съдейки по звука от стъпките й, тя беше обула тежки обувки, които оставаха скрити под дългата й рокля.