Гибелта на царете [bg]

— Нямаме нужда от мирмидонците. Така ще има повече плячка за нас — заяви радостно Идоменей.

Вратите се отвориха и влезе Одисей, следван от стария Нестор. Царят на Итака отиде целеустремено до Агамемнон и го изгледа с почервеняло от гняв лице.

— Ще успееш ли да ме убедиш, царю, че не си наредил на онзи чумав жрец да отрови собствения ни шампион?! — изрева той.

— Това е лудост, Одисей — отвърна с благ тон Агамемнон. — Защо бих отровил нашия герой?

— Защото, в името на великия бог Зевс, една смърт за теб никога не е била достатъчна. Ти искаше и двамата да умрат! А ако острието на Ахил бе отровено и той бе оживял, за да го разбере, щеше да те убие със собствените си ръце, каквото самият аз обмислям да сторя след днешните ти злодеяния.

Агамемнон отскочи назад и извади меча си, а последователите му застанаха от двете му страни със своите оръжия. Царят-войн бе готов за битка. Отдавна копнееше да види противния Одисей на пода, плувнал в локва от собствената си кръв. Около тях другите царе също бяха хванали дръжките на мечовете си, но Агамемнон осъзна шокиран, че поне двама от тях — старият Нестор и Менестеос от Атина — гледат преценяващо него.

Той пое дълбоко дъх и каза помирително:

— Мъката те подвежда, Одисей. Това е трагичен ден за всички нас. Нашият шампион Ахил пое по Тъмния път. Никога няма да видим отново герой като него. — Думите на умиращия жрец в Пещерата на крилете се появиха в ума му. — Епохата на героите отминава — добави след малко.

— В името на всички чумави богове, гади ми се от това — отвърна Одисей. — Ще взема армията си и ще се върна в залива тази нощ. А призори ще отплаваме за Итака.

Агамемнон бе обзет от прилив на радост и облекчение. „Дебелият глупак най-накрая си тръгва”, помисли си той. Боговете сигурно наистина обичат Микена. Но на глас каза студено:

— Значи клетвата ти към мен няма стойност, Итака.

— Не клетвата няма стойност, а получателят й — отвърна мрачно Одисей.

Нестор пристъпи напред преди Агамемнон да успее да реагира.

— Моята армия също ще напусне Троя. Аз съм стар човек и не искам да виждам повече убийства и смърт — каза той. — Утре на разсъмване поемам за Пилос.

Микенският цар се обърна към него.

— Предателството ти няма да бъде забравено, старче — изплю той. — Ти си цар само защото аз ти позволявам. Когато микенските войски се върнат у дома триумфално, бъди подготвен да защитаваш конопените си полета и плажовете си.

Нестор се изчерви и отвърна яростно:

— Не се опитвай да ме заплашваш, Агамемнон. Синовете ми са мъртви заради ужасния Хеликаон, но аз имам множество силни внуци. Ако войските ти дойдат на границите ни, те ще те чакат с остри мечове. Ако изобщо се върнеш в Залата на Лъва — добави той, а после продължи: — Има безброй листа по дърветата и безброй начини човек да умре.