Изгорени мостове [bg]

— Не разбирам защо сте толкова разстроена. Карол вече не служи в полицията. Има пълното право да избира път за ново професионално развитие. Обърна се към мен с молбата да ме съпровожда по време на срещите ми, за да прецени дали адвокатската кариера я привлича. Приех думите й за чиста монета и не съм предполагала, че тя се опитва да получи достъп до офиса ми във ваш интерес.

— В мой интерес? — Фийлдинг като че ли всеки момент щеше да експлодира.

— Това не би било първият случай, когато ваши колеги се стремят да подкопаят опитите ми да осигуря на клиентите си възможно най-добрата защита.

— Това твърдение е възмутително — Фийлдинг заекна от яд.

— Не по-възмутително от вашия опит да припишете на мен и Карол неприемливи мотиви.

— Е, защо тогава е дошла, ако не за да провали операцията ми?

— А как би могла да стори подобно нещо? Да не искате да намекнете, че ваши служители са съобщавали зад гърба ви неща, които и без това по закон трябва да разкриете пред защитата? И всичко това поради някаква неуместна лоялност към пенсиониран колега? Сигурно е потискащо да нямате доверие на хората, с които работите, главен инспектор Фийлдинг.

Скот се обърна и постави ръка върху дръжката на вратата.

— Вярвам на хората си — Фийлдинг изплю думите, насочени като остри мънички стрели към сърцето на Скот.

— Чудесно. Да започнем тогава нашия разпит, който ще премине под знака на фразата „без коментар“. А може би ще получа и сведения за доказателствата, свързани с пръстовия отпечатък?

„Последната дума и последната усмивка остават за защитата“, каза си Скот и се понесе обратно, за да се присъедини към клиента си.