Скитник броди по света

Годините течаха. Марио завърши Болонския университет и дукът на Милано го назначи за свой съветник. Една година преди да почине, маркизът на Конкорецо му завеща имението си. Беатриче не беше съвършена, като повечето катарки от Ломбардия тя се държеше по—свободно от своите окситански посестрими и при нея аз, самотникът, срещах разбиране и прекарвах в кротки разговори дълги часове.

През април 1242 година Раймонд VII, син на покойния ми приятел Раймонд VI, въстава срещу кралската власт и влиза в Тулуза като освободител. Цяла Окситания се надига. Използувайки смутното време, Пиер Роже дьо Мирпуа, съпругът на Филипа, с група обезземлени рицари влизат в град Авиньонет и убиват главния инквизитор Гийом Арно в навечерието на голям процес срещу група катари. Людовик IX използува това убийство като претекст да се разправи веднъж и завинаги с окситанските бунтари, катари и поддръжници на Раймонд VII. Той назначава каркасонския сенешал Юг де з’Арси за командир на усмирителните войски. Така в началото на юни 1244 година една десетхилядна армия се отправя за планината Монсегюр. На върха на тая планина, върху непристъпни скали Раймонд дьо Перей беше построил силна крепост, в която бяха се приютили 209 души катари, в това число Корба, Есклармонд и катарският епископ Бертран Мартен. Тук бяха дошли Пиер Роже от Мирпуа, жена му Филипа и група велможи, около стотина разбунтували се срещу краля обезземлени рицари.

Тук пристигнах и аз в края на юни, изпреварвайки само с няколко дена кралската войска.

Няма да описвам десетмесечната обсада на Монсегюр, защото това е свръх силите ми, сърцето ми още кърви. Десет месеца сто души смели мъже отблъсвахме атаките на кралската войска. Може би щяхме да издържим още няколко месеца, ако нарбонският владика Пиер Амкел не беше издигнал срещу нас една гигантска каменометна машина, която ден и нощ биеше югоизточния ъгъл на стените и сееше смърт в самата крепост. През февруари група испански алпинисти, извикани от Юг де з’Арси, превзеха южния аванпост на нашата отбрана. Бяхме отрязани от всички страни, кралските войници изпълзяха до самите врати на крепостта. Съпротивата беше вече безсмислена, от защитниците бяхме останали едва четиридесет души. Юг де з’Арси предложи почетна капитулация, Раймонд дьо Перей изпрати зетя си Пиер Роже дьо Мирпуа да преговаря. Условията бяха същите, каквито ги помнех от времето на обсадата срещу Минерв: велможите и рицарите да напуснат свободно крепостта; които от катарите не се откажат от вярата си и не подпишат декларация, ще бъдат изгорени на клада. Юг де з’Арси щедро ни отдаде на разположение петнайсет дена за размисъл.