Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Говориш толкова… безразлично…
Доксон повдигна рамене.
— Вин, мина доста време, откакто живеех така. Тогава не познавах друг живот. Това беше просто един вид съществуване. Дори ще ти кажа, че някои от господарите в провинцията са доста милостиви.
— Защо избяга тогава?
Доксон се замисли.
— Случи се нещо. — Гласът му леко потрепери. — Нали знаеш, че според закона господарите могат да си лягат, с която жена сред скаа пожелаят?
— Знам. И могат след това да я убият.
— Когато поискат — потвърди Доксон. — Но достатъчно бързо, за да не роди нечистокръвно отроче.
— Значи господарят взе жената, която си обичал?
— Да. Не обичам да говоря за това. Не защото не мога, а тъй като смятам, че е безсмислено. Не съм единственият скаа, чиято любов е била отнета от някой господар заради страст или от желание да се поразвлече. Сигурно ще е доста трудно да се открие някой скаа, който да не е пострадал от това. Но така е устроен светът.
— Каква беше тя? — попита Вин.
— Девойка от плантацията. Както казах, историята ми не е необичайна. Нощем се прокрадвах между колибите, за да прекарам малко време с нея. Цялата комуна ни прикриваше от надзирателите — нали не биваше да излизам след мръкване. Заради нея преодолях дори страха си от мъглите и докато едни ме смятаха за глупак, други ме окуражаваха. Мисля, че нашата връзка ги вдъхновяваше — с Карейен открихме общия смисъл на живота. После лорд Девинши я взе — върнаха трупа й на идния ден, за да я погребем. И тогава нещо в мен… умря. Махнах се същата вечер. Не знаех, че има и по-добър живот, просто не можех да остана, не и със семейството й, не и с лорд Девинши, който идваше да ни гледа как работим… — Въздъхна и поклати глава. — Знаеш ли, понякога се чудя, че дори сме имали тази любов. С всички тези мъки, изтезания, с тежкия живот и изтощителния труд — как въобще сме намирали сили за обич. Но така е — скаа продължават да се обичат. Създават семейства, борят се. Ето ние например — Кел с неговия налудничав план накрая ще погуби всички ни.
Вин седеше мълчаливо, ужасена от картината, която й бе разкрил.
— Ама… ти нали каза, че вашият лорд бил милостив?
— О, такъв беше — потвърди Доксон. — Лорд Девинши рядко пребиваше някой скаа до смърт и прогонваше само възрастните, за да не пренаселваме колибите. Имаше безупречна репутация сред благородниците. Може да си го виждала на някой от баловете — от известно време е в Лутадел, ще прекара тук зимата и ще се върне в плантацията за сеитбата.
По гърба й полазиха тръпки.
— Доксон, това е ужасно! Как може да позволят на такова чудовище да живее сред тях?
Доксон се намръщи и я изгледа.
— Вин, те всички са такива.
— Докс, зная, че скаа често го казват. Но повечето от хората на баловете не са като него. Разговаряла съм с тях, танцували сме. Според мен те просто не си дават сметка за живота на скаа.
Доксон я гледаше със странно изражение.
— Вин, наистина ли го мислиш? Имаш ли представа на какво са способни тези хора? Защо според теб воюваме с тях? Нима действително не осъзнаваш какво могат да ни направят?
— О, някои сигурно са жестоки. И безразлични. Но те не са чудовища — не всички. Не са като твоя господар.
Доксон поклати глава.
— Вин, ти си заслепена. Един благородник е в състояние да насили и убие някоя бедна скаа, а на следващия ден да танцува изящно и да весели останалите. За тях скаа просто не са хора. Благородниците дори не смятат, че изневеряват на жените си, когато преспиват с някоя нещастна женица.
— Аз… — почна Вин объркано. Навлизаха в област, която не би искала да опознае. Би могла да прости побоищата, но…
Доксон продължаваше да клати глава.
— Вин, позволила си им да те прилъжат. Такива неща са по-малко видими в градовете, но въпреки това всеки ден стават убийства. Някои бордеи използват нечистокръвни жени, други просто избиват периодично блудниците си, за да успокоят инквизиторите.
Призля й.
— Аз… знам за бордеите, Докс. Брат ми все ме заплашваше да ме прати в някой. Но само защото съществуват не значи, че всички мъже са такива. Има много работници, които дори не ги посещават.
— Благородниците са различни, Вин — повтори упорито Доксон. — Те са ужасни създания. Защо според теб не възразявам, когато Келсайър ги избива? Защо му помагам да свали властта? Трябва да попиташ някои от тези хубави момчета, с които танцуваш, колко често са спали със скаа и дали след това ги убиват? Правили са го, в един или друг момент.