Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

— А, това ли? Дори не съм го заредил — наведе лазестрела и го подпря в близкия ъгъл.

— Ще бъдеш наказан, Майлс Тег! — скръцна със зъби светата майка.

— Може би, но още трябва да се почака — кимна башарът. — Отвън нощта припада. Стоях там под животоспасяващото наметало. Бурзмали е идвал. Оставил е знак, който ми казва, че е разчел съобщението, изписано по дърветата с одрасквания сякаш от животинки.

В очите на Дънкан заискри тревожна бдителност.

— Какво ще правиш? — попита Лусила.

— Драснах нови знаци с уговорка за среща. Още сега се качваме в библиотеката. Ще изучаваме картите. Трябва да ги запаметим. Поне да знаем къде сме, когато бягаме.

Тя се съгласи с кратко кимване.

Дънкан забеляза движението ѝ само с крайчеца на съзнанието си. Умът му вече бе отскочил при старите пособия в библиотеката на Харконите. Сам бе показал на Лусила и Тег как да ги ползват правилно, припомняйки си старата карта на Гайъди Прайм, останала от времето, когато не-сферата е била строена.

Ползвайки като водач паметта на Дънкан от годините, когато той още не е бил гола̀, и собствените си по-съвременни познания за планетата, Тег направи опит да актуализира картата към днешна дата.

— „Лесничейски пост“ става „кийп на Бене Гесерит“.

— Част от него беше ловна хижа на харконите — замислено рече Дънкан. — Провеждаха игри за лов на хора, специално отгледани и обучени за целта.

Актуализацията на башара заличи доста малки и средни градове. Някои от по-големите останаха, но с нови имена. Най-близкият главен град Исаи беше именуван Барони на оригиналната карта.

Погледът на Айдахо се втвърди от спомена:

— Там ме измъчваха.

Когато в паметта на Тег не бе останало нищо повече за планетата, много места бяха отбелязани като „неизвестни“, но се появиха условните знаци на Бене Гесерит С характерни завъртулки, отбелязващи пунктовете, посочени от Таразините хора като възможност за временно убежище; бяха немалко.

Башарът искаше именно те да бъдат запомнени. Той се обърна, за да ги поведе към библиотеката в горната част и каза:

; — Ще изтрия картата, когато я запаметим. Не се знае кой може да е следващият посетител на мястото, но едва ли ще пропусне обстойния му оглед.

Изпреварвайки го по пътя, Лусила подхвърли:

— Майлс, ти носиш отговорността.

Тег извика зад гърба й:

— Чуваш от един ментат, че постъпвам така, както се изисква от мен.

Без да се обръща, тя отговори:

— Напълно логично!