Следотърсача

Юнска роса се засмя, разпери отново четири пръста, а после още два. Като посочи четирите си пръста, тя повтори „войници“, а после посочи останалите и добави Солена вода, интендант. Всичко това беше така вярно и точно, че Мейбъл сериозно започна да се колебае дали ще бъде благоразумно да пусне гостенката си да си отиде, без да е разузнала всичко подробно. Но мисълта да злоупотреби с доверието, което това кротко и предано същество беше проявило към нея, й стана изведнъж противна. В един миг тя почти беше решила да извика вуйчо си, но веднага отхвърли това свое намерение, считайки го недостойно за себе си и непочтено по отношение на индианката. Освен това беше уверена, че Юнска роса няма да каже нито дума повече, а ще се затвори в себе си и ще мълчи упорито, ако вземат да я принуждават да говори.

— И така, ти мислиш, Роса — продължи Мейбъл, след като всички тези мисли преминаха през главата й, че ще бъде най-добре за мен да се преместя в блокхауса.

— Добро място за скуоу. Блокхаус пази скалп. Дебело дърво.

— Говориш така уверено, Роса, сякаш си била вътре и си мерила стените му.

Юнска роса се усмихна с лукав израз на лицето, но не каза нищо.

— Знае ли някой друг освен теб как да намери този остров? Някой от ирокезите виждал ли го е?

Лицето на Юнска роса помръкна и тя предпазливо се огледа, сякаш се боеше, че някой може да ги подслушва.

— Тусхарора навсякъде — Осуиго, тук, Фронтеняк, Мохоук — навсякъде. Ако види Роса, убие.

— А ние мислехме, че този остров не е известен на никого и че няма от какво да се боим, докато сме тук.

— Ирокези — само очи, много виждат.

— Само очите не са достатъчни, Роса. Това място е скрито отвсякъде и трудно можеш да го забележиш. И дори малцина от нашите хора знаят пътя към него.

— Един човек може каже, ингилиз, знае говори френски. Сърцето на, Мейбъл се сви. Всичките подозрения срещу Джаспър, които до този момент тя с презрение беше отхвърляла, изведнъж нахлуха в съзнанието й и усещането, което те предизвикаха, беше така болезнено, че за момент помисли, че ще припадне. След минута обаче успя да го превъзмогне и спомняйки си обещанието, което бе дала на баща си, закрачи напред-назад из стаята, като се мъчеше да си внуши, че предателството на Джаспър всъщност с нищо не я засяга, макар дълбоко в душата си страстно желаеше все още да вярва в неговата невинност.

— Разбирам какво имаш предвид, Роса — най-после рече тя. — Искаш да ми дадеш да разбера, че някой ни е предал, като е казал на ирокезите къде и как може да намерят острова.

Юнска роса се засмя, военната хитрост в нейните очи беше по-скоро достойнство, отколкото престъпление. Предана на своето племе обаче, тя разкри само толкова, колкото изискваше случаят. Нейната цел беше да спаси Мейбъл и тя смяташе за излишно да се отклонява от същността, както е прието да казват адвокатите.

— Сега бледолика вече знае — добави тя, — блокхаус добър за момиче — мъже и войник за Роса няма значение.

— Но за мен има значение, Роса, тъй като един от тези мъже е мой вуйчо, когото аз обичам, а другите са мои съотечественици и приятели. Трябва да им кажа какво е станало.