Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Францисканският заговор
Францисканският заговор - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Францисканският заговор

Электронная книга - «Францисканският заговор». Краткое содержание книги:

Средата на XIII век, Италия. Брат Лео, най-близкият съратник на свети Франциск, отказва да отнесе в гроба тайната, която пази. Прощалното криптирано съобщение на възрастния монах запраща отшелника Конрад в лабиринта на най-ужасните му страхове. Той трябва да разплете нишката на странните и смущаващи събития, последвали смъртта на свети Франциск през 1226 година. Книгата се базира на действително събитие — отвличането и укриването на тленните останки на свети Франциск от Асизи, инициирано от главата на францисканския орден. Гробът остава неизвестен цели 600 години. Каква заплаха за ордена крият тленните останки на светеца? Францисканският заговор е разкрит едва сега.
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9762/franciskanskiat-zagovor-dzhon-s...
1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 193
Перейти на страницу:

XXXVI

Застанала пред камината в голямата зала на дома си, Амата стискаше неотвореното писмо на Орфео в ръка, докато беззъбият търговец от Рим продължаваше да й разказва с най-големи подробности за пътуването си от Вечния град дотук. Разтегна устни в скована усмивка, погледът й застина върху косматата брадавица на носа на търговеца. Пио няма ли да се научи да се отзовава, когато го повика? Най-сетне момчето се появи и тя му даде знак да отведе човека към кухнята, като повтори още веднъж благодарностите си.

Забърза към двора, където можеше да седне на слънце и да прочете писмото си на спокойствие. Впи нокти в печата и разгърна свитъка.

Скъпа моя,

Дните стават мъчително дълги не толкова защото наближава равноденствието, а поради раздялата помежду ни. Ти си в мислите ми непрекъснато. Копнея за детето с абаносовата плитка, за жената, в чиито коси се преплитат слънчевите лъчи. Не е ли странно? Макар да се тормозиш, че косата ти е едва до раменете, аз виждам как дълги кичури галят ръцете ти, окичени с цветя. За мен това е знамение, buds bambinos, плодовете на бъдещата ни любов.

Мисията ми, съжалявам да го кажа, се провали или поне се отложи във времето. Вече е почти невъзможно да настигна Григорий. Почти бях загубил надежда, че ще го видя отново, когато срещнах един приятел, брат Салимбене, който е сред делегатите на събора в Лион. Той ме представи на един друг монах, Джироламо от Асколи, провинциален министър на Далмация и понастоящем папски нунций за източните църкви. Струва ми се, че този брат Джироламо не е почитател на Бонавентура, понеже, щом му обясних проблема си, той като че прие с отворени обятия възможността да злепостави своя генерал-министър. Във всеки случай ми уреди аудиенция и ми помогна да изложа случая си.

Папата се зарадва искрено да ме види, но не удовлетвори молбата ми веднага, за да не оскърби Бонавентура, който е негов ревностен поддръжник и съюзник през последната година. Въпреки това, воден от топлите си чувства към мен, Григорий ми обеща засега да не взима окончателно решение, а след официалното събитие да разговаря с генерал-министъра.

Настоя утре да замина с него за Прованс, за да му бъда пак талисман. Съгласих се с надеждата, че след срещата на високо ниво той ще си промени мнението. От Марсилия продължаваме с лодка по Рона към Лион. Докато получиш това писмо, заседанията в Лионската катедрала вероятно ще са започнали. Ако е рекъл Христос, се надявам да се върна до края на юни заедно с брат Салимбене. Той е хроникьор и е обзет от неизмерима страст към историята, особено когато тя е свързана с неговия орден.

Дните тук стават все по-горещи, но на мен ми се струват направо ледени, в сравнение с огъня, който гори в гърдите ми. Като си помисля, че преди време скърбих за пропуснатия си шанс да замина за Катай, където да се сдобия със съкровище, а през цялото това време в родния ми град е било скрито друго, по-голямо съкровище. Всяка нощ благодаря на Бога, че ми даде възможност да те открия. Някога мечтаех да се къпя в бистрите катайски езера, сега единственото ми желание е да се потопя и да ликувам в тъмните езера на очите ти.

Под прозореца на стаята ми група стари жени обикалят като гарвани из тревисто поле. Въртят се с черните си поли, обикалят бавно в кръг, бавни като неспокойните ми нощи в търсенето си, но щом напълнят престилките си с подпалки, се отправят обратно към дома. Така и аз ще обикалям около папата ни, дордето накрая се завърна при теб, изпълнил мисията си. Дотогава не забравяй самотния си слуга и ме споменавай в молитвите си, знаейки, че оставам винаги

Твой любим
Орфео

Амата огледа писмото още няколко пъти, докато мачкаше в косата си непослушен кичур коса. Макар да бе разочарована от новините за Конрад, установи, че препрочита отново и отново пасажите, в които Орфео говореше за своята любов. Преди време в Колдимецо, докато той се възстановяваше от загубата на приятеля си каруцар, й се бе сторил по-щастлив — един Орфео с живи очи, който се разсмива лесно. Страстта му й доставяше наслада; думите му можеха да разтопят всяко женско сърце; огънят, който гореше в него, я обля с горещи вълни, които запулсираха и в нейните крайници, докато четеше писмото.

Но някои думи в писмото я смутиха. Може би бе просто начин на изразяване на търговец, но тя се сепна, когато прочете той да я сравнява със „съкровище“ и „късмет“. Запита се дали наистина я обича, или го движи най-вече мечтата му да търгува в далечни страни? Или пък е станала твърде мнителна към увлечени по богатството й ухажори след случая с Рофредо Гаетани.

1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)