Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
И така, след като успя да се докара в далеч по-приветливо настроение, тя реши да рискува. С типичния си, незаплашителен бешешки тон, който използваше с него, изрече игриво:
— Хайде да правим секс!
Ала вместо да го успокоят, тези благи думи пуснаха на свобода звяра в него. Шейн се спусна към нея, като че ли се канеше да я удари, но в последния миг се извъртя и се втурна към стената, удряйки глава в дъските. После изкрещя:
— Ти все още не разбираш нищо, нали?!
А после, като че ли ужасен от необичайната демонстрация на липса на мъжественост, той покри лицето си с ръце. Тялото му се разтресе така, сякаш ридаеше, но звук не се чу. Тя пристъпи към него и го докосна по рамото.
— Шейн? Плачеш ли?
— Не — достигна изпод ръцете му приглушен звук. Тя хвана ръцете му и се опита да ги смъкне.
Успя. Изражението му обаче я ужаси. Очите му представляваха зачервени цепки — пълни с омраза, към нея, а може би и към него самия.
— Не става — прорежи той.
— Кое? — попита тя.
— Ние двамата. — Пое си дълбоко дъх и издиша. — Аз не те обичам, Уенди! Никога не съм те обичал!
Бррр! Тя отстъпи крачка назад. Бррр! Този шум от нея ли излизаше или беше просто в главата й? Целият й живот започна да се разпада на парчета. Пред очите й. Стоеше на ръба на тъмна пропаст. Бррр! Как е възможно всичко това?
Той не е казвал нищо подобно, нали?
— Ти така и не ми предостави възможност сам да реша — заяви той. — Беше винаги до мен, задължително до мен — от самото начало. Не успях да се отърва от теб. Знаех, че няма да приемеш „не“ за отговор. Отначало си казвах, че сигурно си луда. Спал съм и с други жени и ти го знаеше, но никога не ми каза нищо по този въпрос. А после започнах да си мисля, че може би наистина си влюбена в мен. Можех да си правя всичко, което поискам, а ти винаги беше на линия, за да се грижиш за мен! Не казвам, че не съм те харесвал. Имахме някои прекрасни моменти заедно. Но никога не съм те обичал! Или поне не по начина, по който обичах някои от другите жени…
— Другите жени ли?
— Не и след като се оженихме — вдигна веднага ръце той. — Не съм те мамил нито веднъж! Говоря за времето, преди да се оженим!
— Тогава защо се ожени за мен? — попита тя.
— Толкова ли държиш да го чуеш? Да не мислиш, че ми е много приятно да ти казвам всичките тези неща? Защо просто не си тръгнеш? Защо толкова обичаш да се самоизмъчваш с мен? Да не си мислиш, че това ме кара да те уважавам повече?
— Но ти ми дължиш поне едно шибано обяснение! — изпищя тя.
Той само цапардоса стената с дланта си.
— Не мога да го повярвам, Шейн! Как е възможно да бъдеш толкова слаб?!
— Да не мислиш, че ми харесва да съм слаб? Ти ме направи такъв! — изкрещя в отговор той. — Никога не съм те обичал! Съжалявам, че трябва да го чуеш, но това е самата истина! И все пак не престанах да се надявам, че някой ден ще се влюбя в теб! Всички твърдяха, че аз съм лудият, а ти — великата. И винаги си толкова самоуверена. Но в деня на сватбата ни, когато тръгнахме към олтара, аз вече си знаех, че това е най-голямата грешка в живота ми! Питала ли си се някога защо не можах да погледна към теб? Защото аз бях просто една от големите ти цели! Аз бях поредното ти стъпало! И вероятно щях да си тръгна, но ти взе, че веднага забременя! Никога не ми беше предоставена възможността да имам мнение по този въпрос! Ти просто престана да гълташ хапчетата против забременяване! Каза ми, че не било вярно, че станало случайно, но…
— Точно така беше!
— Лъжеш ме, Уенди!
— Ако чак толкова много си ме мразил, защо тогава не си тръгна по-рано?
— Защото се влюбих в нашата дъщеря! Не го ли разбираш? Не съм чак такова голямо лайно, за каквото ме мислиш! Постарах се да постъпя правилно. Реших, че най-малкото от всичко бих могъл да се постарая да бъда добър баща! А после ти пак забременя! И пак! И при всяка твоя следваща бременност аз си казвах: „Тя те стяга все по-силно в капана си, човече! Вече не можеш да си тръгнеш!“
— Тръгни си, Шейн! Прав ти път! — изкрещя тя, втурна се към него и го цапардоса по бицепса. Но веднага свали ръката си, пронизана от болка.
Шейн просто й обърна гръб, хилейки се злобно.