Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
— Не трябва да си сама — настоя Сорая.
— Ти също. Все още си с Аркадин.
Сорая тъжно се усмихна, защото всичко, което беше каза Мойра, беше вярно.
— И все пак…
— Все пак — каза Мойра — ще дойде някой, който да се грижи за мен, някой, който ме обича.
Сорая беше леко изненадана.
— Джейсън ли? Джейсън ли ще дойде?
Мойра се усмихна. Вече се беше унесла в сън.
Сорая намери Аркадин, който я чакаше. Но първо трябваше да поговори с младия неврохирург, който по свой начин беше оптимист в прогнозата си.
— Главното в случаи като този, при които става дума за нерви и сухожилия, е колко бързо пациентът ще получи медицинска помощ. — Говореше официално, като каталунец, а не като мексиканец. — В това отношение приятелката ви има изключителен късмет. — Той потупа дланта си с другата ръка. — Ала раната беше по-скоро замърсена, отколкото чиста. Освен това предметът, с който е била порязана, не е бил чист. Поради това процедурата продължи по-дълго и беше по-деликатна и по-сложна, отколкото би могла да бъде при други обстоятелства. Това, че ме извикахте, също е късмет. Не го казвам, за да се самоизтъквам. Всъщност тук беше поставен своеобразен рекорд. Никой друг не би успял да извърши процедурата, без да оплеска или да пропусне нещо.
Сорая въздъхна с облекчение.
— Значи тя ще се оправи.
— Естествено, че ще се оправи — каза неврохирургът. — С подходящ курс по рехабилитация и физиотерапия.
Една мрачна мисъл накара сърцето на Сорая да се свие.
— Ще може да върви нормално, нали? Искам да кажа, без да накуцва.
Неврохирургът поклати глава.
— При едно дете, чиито сухожилия са много по-еластични, това би могло да стане. Обаче при възрастен тази еластичност, или по-скоро голяма част от нея, се е загубила. Не, не, тя ще накуцва. Колко забележимо ще бъде накуцването зависи изцяло от рехабилитацията. И, разбира се, от волята й да се приспособи.
Сорая се замисли за момент.
— Тя знае ли всичко това?
— Попита ме и аз й го казах. Така е по-добре, повярвайте ми. Мозъкът има нужда от повече време, за да се адаптира, отколкото тялото.
— Сега ще можем ли да се махнем от тук? — попита Аркадин, когато неврохирургът изчезна надолу по коридора.
Сорая му хвърли смразяващ поглед, мина покрай него, прекоси пълното с хора фоайе и излезе на улицата. Пуерто Пенаско й се стори странен, сякаш го виждаше насън. Беше й толкова непознат, като че ли се намираше в някоя долина на Бутан. Тя се загледа в хората, които минаваха бавно покрай нея, като да бяха сомнамбули. Видя чертите им на ацтеки, микстеки и олмеки и си спомни за туптящите сърца, изтръгвани от гърдите на живите жертви. Почувства се така, сякаш беше покрита със съсирила се кръв. Искаше да избяга, но се чувстваше като парализирана, като прикована към мястото си от ръцете на мъртвите жертви, заровени под земята.
После усети Аркадин близо до себе си и потръпна, сякаш преминаваше от един кошмар в друг. Запита се как би могла да издържи да бъде близо до него, да разговаря с него след това, което беше сторил на Мойра. Ако беше показал поне мъничко угризение, може би тя щеше да се почувства по-различно. Обаче единственото, което той каза, бе: „Тя е враг.“ Което, разбира се, означаваше, че и тя е враг и същото, а и по-лошо нещо може да се случи и на нея.
Без да си кажат и дума, той я закара до колата си и скоро се отправиха към манастира.
— Какво искаш от мен сега? — попита с глух глас тя.
— Същото, каквото и ти искаш от мен — рече той. — Унищожение.
Веднага щом влязоха в манастира, Аркадин започна да си събира багажа.
— Докато ти кършеше ръце, аз направих резервации за нас.
— За нас?
— Да — каза спокойно той. — Заминаваме с теб за Тинерир.
— Ако отида, където и да било с теб, ще си изповръщам червата.
Той спря да събира багажа и се изправи пред нея.
— Мисля, че ще ми бъдеш от полза, когато те отведа в Мароко, затова не искам да те убия. Но ако не ми оставиш друг избор, ще го направя. — После продължи да си събира старателно багажа. — За разлика от теб, аз знам кога да се откажа от нещо, от което нямам полза.
Точно в този момент Сорая забеляза лаптопа, който беше придобил митично значение за нея. Той е прав за себе си, помисли си тя. Също както беше права и Мойра. Трябваше да преодолее личното си отвращение от действията му и да започне отново да действа като професионалистка, да се откаже от нещо, от което няма полза.