Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
— Жена ти знае ли, че името на любовницата ти е Ивана Ищванска?
Помощникът бързо се оттегли.
Озеров обърна гръб на вратата и започна да съставя плана си. Закле се, че сега, когато му бяха дали втора възможност, щеше да се възползва максимално от нея.
Борн вдигна ръце. В същия миг ритна професор Гайлс в кръста. Когато професорът полетя напред с разперени ръце към тримата стрелци, Борн се завъртя, хвърли се към прозореца и прелетя през него.
Скочи на земята и побягна с всичка сила, но скоро сградата на съседния университет се изпречи пред него и трябваше да забави ход, за да не се различава от обитателите на Оксфорд. Свали черното си палто и го напъха в един контейнер за боклук. Огледа се и видя група възрастни хора, най-вероятно преподаватели, които вървяха от едната сграда към следващата, и се мушна сред тях.
След секунди забеляза двамата стрелци от „Северий Домна“, които тичаха от Центъра. Веднага се разделиха в две посоки.
Единият тръгна към него, но още не беше забелязал Борн, който се промъкна в другия край на групата. Професорите спореха за заслугите на десните германски философи и неизбежното влияние, което Ницше е оказал върху нацистите и особено върху Хитлер.
Ако не получеше възможност да се добере до професор Гайлс сам, нещо, в което се съмняваше, Борн нямаше желание да влиза във физическо единоборство със „Северий Домна“. Организацията беше като Хидра: откъсни едната глава и на нейно място ще се появят две други.
Стрелците, скрили оръжията си под палтата, приближиха групата на преподавателите, които не им обърнаха внимание, затворили се във философската си кула от слонова кост. Борн гледаше да е с гръб към преследвачите. Те щяха да търсят човек в черно палто. Стараеше се да се възползва от всяка открила му се възможност.
Групата заизкачва стъпалата и след малко тържествено навлезе в университетската сграда. Борн прекрачи прага, докато спореше с един беловлас професор за старонемския.
Стрелецът реагира, когато зърна отражението на Борн в стъклената рамка на отворената врата. Вземайки по две стъпала наведнъж, той се опита да си пробие път през групата мъже, които, макар и възрастни, не посрещнаха това пасивно, особено след като ставаше дума за приличие и спазване на протокола. Като един оформиха жива стена и го отблъснаха така, както фаланга римски войници настъпва срещу варварите. Стъписан, стрелецът отстъпи.
Тази кратка пауза даде на Борн времето, което му беше нужно да се измъкне от професорите надолу по коридора, от чийто лъскав мраморен под отекваха добре подковани обувки и приглушени разговори. Високо горе от веригата квадратни прозорци като божия благословия върху главите на студентите се сипеше слънчева светлина. Дървените врати следваха една след друга, докато Борн вървеше към задната част на Центъра. В този миг прозвучаха звънците за началото на заниманията от 4 часа.
Той зави тичешком зад един ъгъл и навлезе в къс коридор, който водеше към задната врата. Но стрелецът от „Северий Домна“ се втурна през нея. Бяха сами в полутъмния коридор. Стрелецът беше метнал палтото си върху дясната ръка, която държеше пистолета със заглушител. Насочи го срещу Борн, който все още тичаше.
Той се хвърли на земята, плъзгайки се по задник по мраморния под, когато куршумът изсвири над главата му. Блъсна с подметките на обувките си нападателя и го събори. Пистолетът отхвръкна от ръката му. Борн се претърколи и стовари коляното си в брадичката на стрелеца. Тялото на човека се отпусна.
Непосредствено зад ъгъла по коридора отекнаха гласове. Като се изправи на крака, Борн грабна пистолета, извлече стрелеца през задната врата надолу по стъпалата и го положи зад един гъст чемширен плет. Прибра пистолета в джоба си и продължи да върви с нормален ход по университетските алеи. Мина покрай група студенти, които се смееха и разговаряха, и покрай един навъсен професор, задъхал се, защото закъсняваше за следващата си лекция. После излезе на улица „Сейнт Джайлс“. Типично по английски следобедът стана мрачен. Над канавките и фасадите на магазините задуха студен вятър. Хората вървяха с наведени глави и с раменете напред, бързайки като лодки, спасяващи се от наближаваща буря. Както винаги, Борн се смеси с тълпата и побърза към колата си.
— Върви — каза Мойра, когато я изведоха от реанимацията и дойде напълно в съзнание.
Сорая поклати глава.
— Няма да те изоставя.
— Най-лошото вече се случи — каза напълно основателно Мойра. — Вече няма какво да правиш тук.