Разединени равнини

— Полека — каза младият. — Какво си спомняш?

— Вие кои сте? — попита настоятелно Салма, макар да съзнаваше, че не е в положение да настоява за каквото и да било.

— Аз се казвам Адран — представи се по-младият от войниците. — А това е Калдер.

— Лейтенант Калдер — избоботи по-възрастният с необичайно дълбок глас. — Още сме в армията, момче.

— Ти си Салма, нали? — попита Адран, като кимна разсеяно на другаря си. — Е, какво си спомняш?

Салма се замисли.

— Да приемем, че не помня нищо.

— Ами тогава знай, че те измъкнаха — каза му Адран. — Измъкнаха те.

— Кой?

— Онзи полуроден занаятчия го направи — обясни лейтенант Калдер. — Успя да го уреди. Има влияние той, нищо че е нечистокръвно лекьосано копеле.

— Полуроден? — Тото? И тогава си спомни какво беше направил Тото за него и каква цена беше платил за живота и свободата му. Значи занаятчията, за когото говореше Калдер, беше другият, онзи, който бе поискал от Тото да му стане роб.

— А вие защо?… Какво ще правите с нас?

— Нямай грижи — успокои го Адран, но Салма поклати глава.

— Какво става? Вие сте осородни войници, а аз очевидно не съм в състояние да ви създам неприятности, така че защо поне не ми кажете истината?

Адран и Калдер се спогледаха.

— Сигурно си мислиш, че всички ние в Империята сме чудовища — заговори по-младият мъж.

Спомнил си Ааген, Салма каза:

— Не непременно, но докато не видя доказателства за противното — да.

— Разбирам. — Адран разръчка огъня. — Чувал ли си за Скършения меч? — Калдер понечи да го прекъсне, но Адран продължи: — Може и да е чувал, ако е участвал в Дванайсетгодишната война.

— Много е млад — възрази Калдер.

— Не съм чувал за никакъв Скършен меч — каза Салма.

— Това е… Ние сме група имперски поданици, които не са докрай съгласни с политиката на Империята. Не ме разбирай погрешно. Аз се гордея с произхода си. Но нещата се променят и не към добро. Войни сме водили винаги. Ние сме войнолюбив народ, също като мравкородните или бойните бръмбароиди от Мина. Но преди обединението и Империята… може да сме живели в укрепления сред хълмовете и да сме си крадяли жените и добитъка, но е било различно. Било е… знам ли, природосъобразно някак.

Несръчният начин, по който търсеше най-подходящите думи, напомни на Салма за Тото и сърцето му се сви.

— Империята обаче, тя е сбъркана. Сбъркан е принципът й, защото единственият начин да не се разпадне е да се разширява непрекъснато, да прилапва все нови и нови земи. Ти може и да не знаеш, но всеки осороден над тринайсетгодишна възраст е в армията, има военен чин и може да бъде изпратен на стотици мили от дома си само защото императорът е решил да превземе поредния чужд град. Никой от нас няма право на избор. Да не говорим за хората от помощната войска, които са в още по-лошо положение.