Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Минаха два дни преди да открият какво е променило решението на мистерите. Ахеос и Че се върнаха от една задача в чуждестранния квартал и завариха атмосфера на пълно отчаяние. Скуто седеше на голямата маса в общото помещение на таверната, където бяха отседнали, и гледаше с празен поглед документите, пръснати по цялата маса, че и на пода до стола му. До него беше Спера, толкова пребледняла, все едно раните й са се отворили. Трепереше и ако Скуто не беше толкова бодлив, сигурно би се лепнала за него, помисли си Че. Зад двама им Плиус седеше на стол, отпуснат тежко като чувал с картофи. Опитваше се да си запали лулата, но ръцете му трепереха и малката стоманена запалка гаснеше постоянно.
— Какво е станало? — попита Че, после въображението й се развихри. — Чичо Стенуолд! Векианците? Той да не би?…
— Не — отвърна дрезгаво Скуто. Очите му бяха зачервени, а ръцете си стискаше толкова силно, че тук-там имаше капки кръв от собствените му шипове. Че за пръв път го виждаше да се самонарани по този начин. — От Колегиум няма нищо ново. — Всъщност новини от Колегиум идваха постоянно. По цял ден бавни релсови автовозила пристигаха в депата, пълни до дупка с колегиумци, напуснали града, преди да е започнала обсадата. Че бе очаквала сред тях да има хора от различни поприща и възрасти, и наистина сред бегълците имаше много чужденци, чийто престой в града на Великата академия така или иначе се измерваше в броени години, но повечето бяха деца. Пристигаха с малки торби, побрали храна, книги, пособия за писане и резервни дрехи, и с документи, които да удостоверят самоличността им пред местните власти. Царицата на Сарн подкрепяше всячески своя съюзник в това време на преголяма нужда. С типичната си ефикасност мравкородните намираха дом на изгубените деца в семействата на свои съграждани.
Ала днес в депото бе пристигнал пратеник от друг град.
— Спера, тя… — Скуто си пое дълбоко дъх и продължи с по-уверен глас: — Била е в двореца и го е чула там, едновременно с царицата. Хелерон е паднал.
Че го зяпна сащисано.
— Хелерон е паднал?
— Имперска войска се появила край града. Не онази, която се бие при Тарк, а друга. Наложили са военно положение и са иззели леярните. Сега Хелерон е част от Империята.
— Чук и клещи — прошепна Че. Погледна към Ахеос. Лицето му беше затворено и безизразно, но тя знаеше, че любимият й мисли за собствения си планински град в непосредствено съседство с Хелерон.
— Знаели са — каза той. — Това е информацията, която са получили мистерите и която е променила решението им. — Оголи зъби, внезапно ядосан. — Предупредихме ги, че осоидите ще дойдат. Крилата армия, която ще нападне Тарн и ще довърши онова, което твоят народ започна. И ще настъпи окончателният край на Вещото време.
— Това не е справедливо — възрази Че.
— Нищо не е справедливо — отвърна горчиво той.
— Но твоите хора са магьосници. Те виждат бъдещето. Сигурно са провидели някакъв изход.
Ахеос избягваше да я погледне в очите.
— Явно ти имаш повече вяра в тях от мен.
Че го прегърна и той отпусна глава на рамото й. Тя впери поглед в умърлушената физиономия на Скуто.
— Какво означава това? — попита. — Сега какво ще правим?
— Всичко се променя — обади се иззад Скуто шапкарят. Най-после беше запалил лулата си, но изглежда не знаеше какво да прави с нея.
Скуто поклати глава.
— Не знам — измънка той. — Не знам какво да мисля. Вие не разбирате. Хелерон… Хелерон е мръсно място. Корумпирано, двулично. Но беше моят град. Роден съм в Империята и като дете две нощи не съм спал на едно и също място. Единствен Хелерон ме прибра. А дори и там трябваше да се боря със зъби и нокти за свое местенце под слънцето. Колко глави съм счупил и колко гърла съм срязал… Но накрая Хелерон все пак ме прие. Леярски щемпел, дори когато осоидите разрушиха дома ми и пръснаха хората ми, дори тогава не ми е минавало през ум да напусна завинаги града.
— Хелерон е и моят дом — каза тихо Спера. — Нищо че съм родена в Меро.
— Всичко се разпада — прошепна Скуто. — Колегиум го чака обсада, Тарк губи битката. Хелерон е превзет. Кой ще е следващият? Какво ще стане сега? Имаме ли изобщо някакъв шанс да избегнем пропастта?
Въпросът увисна тежко във въздуха. Никой не понечи да отговори.
25.
Салма се събуди от студ, видя безоблачно нощно небе над себе си, опита се да си спомни къде е, а после разбра, че няма никаква представа.