Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Първо другите побеждавали в това голямото сбиване. Имало страшно много бой, Лин, като в „Махабхарата“. Тия лошите имали няколко приятели, които всичките се включили с юмруци и ритници и удари с чехъл. После Кано мечокът, той се разсърдил. Точно преди да дойде полицията, Кано мечока се включил в сбиването да помага на неговите си мечкари. И прекратил набързо боя. Събарял ония другите и наляво, и надясно. Тоя Кано мечок много хубаво се бие. Пребил лошите и приятелите им, хубавичко ги натупал!
— А после арестували сините мъже — завърших вместо него.
— Тъжно ми е да го кажа, но да. Арестували ги по обвинение в предизвикване на размирици.
— Добре. Да поговорим.
Прабакер, надзирателят и аз се дръпнахме на две крачки от вратата, до голото метално бюро. Погледнах през рамо и видях, че мъжете на вратата напрягат слух да подслушат разговора ни.
— Как се казва на хинди „гаранция“, Прабу? Разбери дали не можем да платим гаранция да ги пуснат.
Прабакер попита, но пазачът поклати глава и ни каза, че и дума не можело да става.
— Възможно ли е аз да платя глобата? — попитах на марати, като използвах широко приетия евфемизъм за подкуп на полицията.
Пазачът се усмихна и поклати глава. При сбиването пострадал полицай, обясни той, и нищо не зависело от него.
Вдигнах безпомощно рамене, отидох до решетката и съобщих на мъжете, че не мога да платя гаранция или рушвет, за да ги пуснат. Те ми задърдориха толкова бързо на развален хинди, че нищо не им разбирах.
— Не, Лин! — усмихна ми се лъчезарно Прабакер. — Те не се тревожат за тях си, за Кано се тревожат! И той е арестуван, този мечок. Те много се тревожат за техния мечок. За това искат ти да им помогнеш!
— Мечокът е арестуван? — попитах надзирателя на марати.
— Джи, ха! — отвърна той и усмивка на гордост изви рунтавия му мустак. — Господине, да Мечокът е в ареста долу!
Погледнах Прабакер. Той сви рамене.
— Мисля, че трябва да идем да видим тоя мечок? — предложи той.
— Да, трябва да видим мечока! — отговорих.
Слязохме по стоманените стълби на първия етаж и ни посочиха редица от килии точно под стаите, които видяхме горе. Надзирателят на първия етаж отвори една от стаите, надникнахме вътре и видяхме Кано мечока, седнал сред тъмната, празна килия. Стаята беше голяма, с дупка за тоалетна на пода в единия ъгъл. Вратът и лапите на мечока с грамадната муцуна бяха оковани и веригите бяха прекарани през металната решетка на единия прозорец. Той седеше, подпрял широкия си гръб на стената и протегнал напред задните си лапи. Изражението му — няма как иначе да опиша чертите му, освен като „изражение“ — бе неутешимо и дълбоко тревожно. Докато го наблюдавахме, той нададе продължителна, сърцераздирателна въздишка.
Прабакер бе застанал зад мен. Обърнах се да го попитам нещо и видях, че той плаче. Лицето му бе изкривено от риданията. Преди да успея да кажа нещо, той се провря покрай мен и се втурна към мечока, като заобиколи протегнатата ръка на надзирателя. Стигна до Кано, разперил ръце за прегръдка, притисна се към животното, прилепи глава до главата на Кано и започна да гали проскубаната козина, като мърмореше нежно. Спогледахме се с надзирателя. Мъжът вдигна вежди и енергично разтърси глава. Явно беше впечатлен.
— Аз го направих пръв, знаете ли — чух се да казвам на марати. — Преди около месец. Аз пръв прегърнах този мечок.
Надзирателят присви устни в жалостива, презрителна усмивка.
— Много ясно — подхвърли ми той подигравателно. — Прегърнал си го, че как!
— Прабакер! — извиках. — Хайде да приключваме с това!
Той се дръпна от мечока и тръгна към мен, като бършеше сълзи с опакото на ръцете си. Толкова беше съкрушен, че го прегърнах през раменете, за да го утеша.
— Дано нямаш нищо против, Лин — предупреди ме той. — Мириша същото като на мечок.
— Няма нищо — отвърнах му кротко. — Няма нищо. Да видим какво можем да направим.
След още десет минути разговор с надзирателите и другите полицаи се изясни, че е невъзможно да платим гаранция нито за мечкарите, нито за мечока им. Нищо не можехме да направим. Върнахме се при металната решетка и съобщихме на мечкарите, че не можем да им помогнем. Те се впуснаха отново в оживен диалог с Прабакер.
— Те знаят всичко, че не можем да им помогнем — поясни ми Прабакер след няколко минути. — Но искат да ги сложат в същата килия с Кано. Тревожат се за Кано, защото е самотен. От бебе той никога не е спал сам, нито една нощ. Само заради това те страшно се тревожат. Казват, че Кано, той ще го е страх. Ще спи лошо и ще сънува страшно много страшни сънища. Ще плаче от самота. И ще го е срам, че е в затвора, защото той иначе си е много мирен гражданин, този мечок. Те искат само да слязат в оная килия с Кано да му правят хубава компания.