Фуриите на Калдерон

– Не знам – отвърна Тави, – но, ъъ, мисля, че, ъъ, аз го събудих.

Двамата се спогледаха, обърнаха се и хукнаха към въжетата, към безопасността на горния свят. Тави видя Пазителите, които прииждаха отвсякъде и се стичаха през гората към огъня – вълни от светещи очи, възлести крака и подобни на кожа обвивки.

Тави беше стигнал до въжетата, а Кайтай беше само на няколко крачки зад него, когато от забулените с кроач дървета над тях нещо полетя към земята – висока, слаба фигура с невероятно бързи движения. Каквото и да бе то, със сигурност не беше Пазител, защото протегна един дълъг крайник и пръстите му, твърди, покрити с хитин, се стегнаха около глезена на Кайтай и я повалиха на земята. Момичето изпищя и започна да се извива и дърпа, за да се откопчи от здравата им хватка.

Тави не видя всичко, което последва, само отделни образи, частици от цялата случка. Помнеше, че когато се обърна, видя нещо наподобяващо отвратителна оса с полупрозрачни криле, които пърхаха и блестяха със сиянието на кроач. То се надвеси над Кайтай, изгърби се и главата му се спусна рязко надолу. Впи щипци в бедрото на Кайтай, която изпищя пронизително и заб­лъска с юмруци главата на създанието. После очите ѝ се обърнаха и тялото ѝ се разтресе и сгърчи в болезнен спазъм. Ръцете и краката ѝ вършееха във всички посоки. Опитваше се да крещи, но от гърлото ѝ излизаше само дрезгаво, накъсано ръмжене.

Покритата със зеленикавата слуз на кроач оса вдигна глава и изсвири пронизително, от което цялата гора прокънтя, като огласена от огромна камбана. Създанието размърда щипците си и от тях покапа кръв. Тави зърна фасетъчни като на насекомо очи и нещо като жълтеникава течност по раните на Кайтай.

– Момче от долината! – разнесе се далече отгоре глас. Тави вдигна поглед и видя Дорога. Беше се надвесил силно напред от ръба на скалата и едната му ръка стискаше въжето. Дори от това разстояние Тави забеляза тъгата по лицето му. – Алеранецо! Не можеш да я спасиш! Качвай се!

Погледът на Тави зашари от Дорога, към момичето на земята, после към изчадието, надвесено над треперещото ѝ тяло, и обратно. Завладя го ужас, устата му се изпълни с противен кисел вкус, погледът му се замъгли, не виждаше. Стисна въжето, безпомощен, безсилен.

Кайтай му спаси живота.

Довери се на плана му.

Той беше последната ѝ надежда.

Тави пусна въжето.

Обърна се и побягна – не към създанието, надвесено над Кайтай, а покрай него, покрай няколко сияещи дървета, към онова, което бяха подпалили. Пазителите бяха навсякъде. Чуваше ги как се приближават през гората, крясъците и пронизителните им изсвирвания кънтяха отвсякъде.

Без да забавя ход, Тави се хвърли към един от по-ниските клони на дървото, издърпа се нагоре и започна да се катери нагоре, към огъня. На половината път до върха се озова лице в лице с Пазител, който се стресна от появата му и затрака с щипци.

Нямаше време за мислене. Ръката на Тави се стрелна към колана, където беше сложил странния извит нож на Фейд. Замахна към съществото. То отстъпи. Тави го последва по ствола, като не спираше да размахва ножа.