Блудната дъщеря [bg]

Същата вечер мис Тредголд съобщи на господин Розновски, че уроците не са се оказали напразни.

— И кога ще започнете втората част от плана си, мис Тредголд? — попита Авел.

— Утре — отвърна тя и се усмихна.

В три и половина следобед на следващия ден мис Тредголд стоеше на ъгъла на улицата и чакаше възпитаницата си да излезе от училище. Флорентина се появи, бъбрейки си с другите деца. Продължи да приказва и изминаха няколко пресечки, преди да забележи, че не вървят по обичайния маршрут към дома.

— Къде отиваме, мис Тредголд?

— Търпение, дете. Скоро ще разбереш.

Мис Тредголд се усмихваше, докато момичето разказваше колко добре се е представила на теста по английски сутринта. Монологът й продължи чак до Меномони стрийт, когато гувернантката като че ли започна да обръща повече внимание на номерата по вратите, отколкото на истинските и въображаемите постижения на Флорентина.

Накрая спряха пред прясно боядисана червена врата с номер двеста и осемнадесет. Мис Тредголд почука два пъти. Флорентина стоеше до нея, мълчалива за първи път, откакто бе излязла от училище. Изминаха няколко секунди, след което вратата се отвори и на прага се появи мъж в сив пуловер и дънки.

— Идвам по обявата ви в „Сън Таймс“ — каза мис Тредголд, преди мъжът да успее да отвори уста.

— А, разбира се — отвърна той. — Заповядайте.

Мис Тредголд влезе в къщата, следвана от обърканата Флорентина. Минаха през тесен коридор — стените бяха покрити с фотографии и многоцветни розети — и стигнаха задната врата, от която се излизаше в някакъв двор.

Флорентина ги забеляза веднага. Бяха в една кошница в дъното на двора и тя се затича към тях. Шестте жълти бебета лабрадори се сгушиха по-близко до майка си. Едно от тях изостави топлината на роднините си и изскочи от кошницата, за да заподскача към Флорентина.

— Това е куцо — каза Флорентина, вдигна кутрето и заразглежда лапичката му.

— Да, за жалост — каза мъжът. — Но другите пет са в идеално състояние, можеш да си избереш което поискаш.

— Какво ще стане, ако никой не я пожелае?

— Ами… — Мъжът се поколеба. — Ще трябва да я приспим.

Флорентина погледна отчаяно мис Тредголд и прегърна кутрето, което с усърдие ближеше лицето й.