Блудната дъщеря [bg]

— Добре — каза мис Тредголд. — В такъв случай, с ваше позволение ще се заема с въпроса при първа възможност.

— Разбира се — повтори Авел. — Разбира се, що се касае до тези сутрешни уроци, за мен може и да не бъде особено практично да изкарам цял месец без почивка. — Мис Тредголд понечи да каже нещо, но Авел добави: — Имам ангажименти, които не мога да отложа, така че се надявам, че ще ме разберете.

— Господин Розновски, вие трябва да правите онова, което смятате, че е най-добро. И ако смятате, че има нещо по-важно от бъдещето на дъщеря ви, аз съм сигурна, че тя ще ви разбере.

Авел разбра, че е претърпял поражение. Отмени ангажиментите си извън Чикаго за целия месец и започна да става половин час по-рано всяка сутрин. Дори Зофя одобри идеята на мис Тредголд.

Първия ден Авел разказа на Флорентина как се е родил в една гора в Полша, как е бил осиновен от семейството на ловец и как по-късно се е сприятелил с барона, който го взел в замъка си Слоним на руско-полската граница.

— Отнасяше се с мен като със собствен син — каза Авел.

През следващите дни Авел разказа на дъщеря си как сестра му Флорентина, на чието име е кръстена, също се преместила в замъка и как открили, че баронът е истинският му баща.

— Знам, знам как! — извика Флорентина.

— Откъде знаеш, мъничката ми?

— Имал е само едно зърно на гърдите — каза Флорентина. — Това е, това е. Виждала съм те в банята. И ти имаш само едно, значи си му син. Всички момчета в училище имат по две… — Авел и мис Тредголд я зяпнаха с изумление, а тя продължи: — … но ако аз съм твоя дъщеря, защо и моите са две?

— Защото това се предава само от баща на син и почти не се среща у дъщерите.

— Не е честно. Искам само едно.

Авел се разсмя.

— Е, може би ако имаш син, той ще е с едно.

— Време е да си сплетеш плитките и да тръгваш на училище — каза мис Тредголд.

— Но тъкмо започна да става интересно!

— Прави каквото ти се казва, дете.

Флорентина с нежелание остави баща си и тръгна към банята.

— Какво ли ще се случи утре, мис Тредголд? — попита тя на път за училище.

— Нямам представа, дете. Но, както веднъж ме съветваше господин Аскуит, потърпи и ще разбереш.

— Господин Аскуит бил ли е в замъка с папа?